Дълги години най-лошото, което се казваше за българския парламент, бе, че е говорилня. Безкрайните монолози, “бурите в чаша вода”, показните битки, последвани от приятелски кулоарни кафета, и досадните проектозаконови рецитации дразнеха, но имаха някакъв смисъл, докато хората виждаха зад тях елемент от полезен разговор. С времето чувството за ...