Заличават последните щрихи от опитите за запазване на пространства, свободни от агенти на бившата Държавна сигурност. Медиите поне частично бяха останали свободни. 15 години оцеляха две разпоредби в Закона за радиото и телевизията, които не допускаха щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС до регулатора и до обществените медии. Е, сега вече няма правни пречки, Конституционният съд смята, че не е проблематично агенти да управляват медиите, да се произнасят по свободата и да бъдат независими в решенията си.
Защото по дефиниция регулаторът и обществените медии са независими.
Не става въпрос само за посочените в Решение № 105 на Комисията за досиетата за печатни издания, Решение №72 за частните електронни медии, Решение 54 за БНТ, Решение № 111 за печатни издания (2) и др. – а за тенденция.
Обществото не се справя с преодоляване на зависимостите. Един идеологически работник, син на идеологически работник, идеологически обработва общественото мнение, че никой нормален човек не се интересува от досиета. Когато възрастните са уморени от темата и апатични, а младите са изобщо невъведени в темата и апатични, неапатичните последователно прекъсват възможността да се осветят мрежите на зависимостите.
Последователно и ефективно.
Конституционният съд в настоящия си състав прие силна серия решения за ДС.
С Решение № 8 от 11.10.2013 г. по конституционно дело № 6 от 2013 г., съдия докладчик Благовест Пунев (по искане на 57 народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване противоконституционността и несъответствието с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 от Закона за радиото и телевизията) бяха обявени за противонституционни разпоредбите в Закона за радиото и телевизията, според които щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии (чл.26, т.3 от ЗРТ), както и членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио, съответно генерални директори на БНТ и БНР.
Решението не е изненада след като този състав през 2012 година вече се занима с подобни въпроси и обяви за противоконституционно подобно ограничение в Закона за БТА, както и оповестяването на агентите въз основа на т.нар. картончета:
- Решение № 11 от 02.10.2012 г. по конституционно дело № 1/2012 г., докладвано от съдията Пламен Киров (по искане на 56 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, на чл.11, ал.1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция)
- Решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г., съдия докладчик Стефка Стоева (по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) – по искане на тричленен състав на ВАС.
Решението, допускащо агенти на ДС да управляват обществените медии и да вземат основни решения в областта на свободата на изразяване, преобръща позицията на Конституционния съд, заявена при предходно атакуване на ограничението:
- Решение № 10 от 25.06.1999 г. по конституционно дело № 36 от 1998 г., съдия докладчик Иван Григоров (по искане на 52 народни представители за установяване на противоконституционността на редица разпоредби от Закона за радиото и телевизията).
Кадровата политика на това правителство също потвърждава тенденцията.
В медиите се появи съобщение, че идеологическият работник е поискал закриване на Комисията по досиетата.
Никога не е време за апатия.