Опитвам се да намеря за себе си отговорите на налагащи се напоследък на съзнанието ми въпроси. Като например: Вярно ли е, че сме бедни? Кое определя равнището на жизнения стандарт? В медиите се въртят понятия като рецесия и криза – някое от тях важи ли в момента за България? Ако да, кое по-точно? Има ли у нас “едър” капитал? Ако да, в чии ръце е? Властта говори за престъпни “групировки”, появили се още в началото на 90-те години, които воювали помежду си за преразпределение на сфери и територии – защо подобни злокачествени образувания съществуват и до днес, защо и „леви”, и „десни” правителства са ги търпели, защо не са били изметени? Две неща ми се набиват в очите, когато пътувам из страната: пустеещи плодородни земи и невероятно за нашите мащаби готово луксозно строителство, чакащо да бъде купено или взето под наем. Автобусът минава край огромен блок с вече презрял слънчоглед, питите са колкото две мои шепи, повече от очевидно е, че стопанинът, който го е орал и засял, го е...