Бедността назад в историята се е предавала генетично. Поради липса на нужните контрацептивни изобретения или на образование гладните гърла в миналото са се чувствали длъжни да възпроизвеждат себе си в по-малки още по-настървени за храна детски усти. Картинките на окаяни и окъсани родители, заобиколени от мръсни и ревящи безброй дечица, вече са останали назад, като изключим страните от Третия свят. В така наречения бял свят бедността вече се консервира. Станала е някак логична и отговорна. Вече не е егоистична и безпаричните хора не искат да предават болестта си на идното поколение. Поради това си броят стотинките за гумички и си гукат бездетни с половинката си. В тази безрадостна картинка в обществото, което все още вярва, че разплождането е основният смисъл на пребиваването ни тук, за бедните бездетни хора се появи шанс да осмислят битието си. С изобретяването на приемната грижа за малчугани от институциите в България здравомислещите с минимална или липсваща заплата получиха...