Тази статия на в. "Ню Йорк Таймс", базирана на изследване на Доклад на Европейската агенция за околна среда, предизвика тези дни невероятни коментари от иначе уважавани от мен блогъри, приятели и други активни в социално отношение хора. Начетох се на на причудливи информации за емисии, макро- и микроикономически разсъждения, националистически умотворения и какво ли още не. За какво иде реч? Иде реч за това, че при норми на Световната здравна организация за съдържание на фин прах (P10) във въздуха от 50 μg/m3 (средно на денонощие), в българските градове като Перник, Пловдив, Плевен и Добрич се наблюдават далеч по-високи стойности. Според доклада, за периода 2002-2011 г. концентрациите са се увеличили, като трендът не е статистически достоверен. Колко по-високи стойности? По данни от Изпълнителната агенция за околна среда, които свалих от сайта им преди години, става въпрос за София за стойности от порядъка на: - 100 - 140 μg/m3 за второ тримесечие на 2008 г. - 55-75 μg/m3 за трето тримесечие на 2011 г.