Къде е Янето? Няма го. Но нишата му е пълна. В нея е Никито. Бареков. Той има две неща - риза и кауза. Ризата му е бяла. А каузата - справедлива. Сценаристът му е работил по нещо като кандидат-студентска тема - традиция и новаторство в българската политика. С бяла риза като бунтовник пред бесило Никито излиза сам срещу тираничната държава, за да я оправи. Довчера оправяше журналистиката. Но тя тясна за неговата душа е. И той се заема с държавата. В тази неравна борба неговото знаме е свободата (изобщо и на словото в частност). Никито Бареков, когото оттук нататък за краткост ще наричам Н.Б., не е новост в този жанр. Преди него тук бяха Яне Янев и Георги Петрушев с кодовото название "Жорж". Името на тяхната обща игра е: "Открадни каузата!" Защо трябва да се крадат каузи? Защо да не крадем направо пари? Защото, когато откраднеш кауза, може да ти падне цялата държава барабар с парите ѝ. Не искам да кажа, че Н.Б. краде каквото и да било. Освен вниманието на наивните. Така обаче той помага на други да крадат. Нещо като хлапетата, които ви разсейват, докато джебчията ви пребърква дискретно. Какво става, когато откраднеш кауза в условията на демокрация? Тя не може да спечели мнозинство и да се превърне в закон. И по осъществяването ѝ трябва да се водят преговори. С онези, от които зависи мнозинството. Жорж беше яхнал една много обща кауза - "на ползу роду"