в. Независимая газета
Предстои повторение на Голямата депресия за световните финансови пазари, предупреди известният американски финансист Джордж Сорос. Той предложи радикален план за реформиране на европейските финансови институции, който е по-строг и решителен от одобрените от Европейския парламент „шест законодателни инициативи” за спасяването на Европа.
Европейската комисия говори за въвеждането на данък върху финансовите операции и за глоби за фалшифициране на статистическите данни. Сорос директно настоява за създаването на единно икономическо правителство за еврозоната. Но според експерти, тези мерки само ще отложат, но няма да предотвратят шока в еврозоната.
Световните финансови пазари са заплашени от втора Голяма депресия, тъй като властите са изгубили контрол над ситуацията в еврозоната. Според Сорос кризата в еврозоната се корени в това, че всяка страна в изглеждащата единна зона е принудена самостоятелно да решава своите финансови проблеми. Уповаването в идеята за самоконтрол на обединените страни не се оправда. Крайният резултат на интеграцията неочаквано се оказа дезинтеграцията.
Европа се раздели на две части – страни-длъжници, които отиват към дъното и страни-кредитори, които се издигат нагоре и могат да диктуват своите условия на слабите. Но на практика, тези условия за по-малко развитите страни се равняват на наказателни мерки, които ускоряват падането им към дъното.
В създалата се ситуация Европа трябва спешно да приеме три ключови мерки, които ще й помогнат да спечели време за създаването на нова стратегия за ръст, без която дълговата криза не може да бъде преодоляна.
Според Сорос първата мярка е създаването на единно министерство на финансите за еврозоната. Втората трябва да бъде предоставянето на Европейската централна банка (ЕЦБ) на надзорни функции над националните банкови сектори в замяна на временни гаранции и постоянна докапитализация от страна на регулатора. Третата мярка се състои в това ЕЦБ да позволи на страните с невисоки темпове на ръст, като Италия, Испания и др., да провеждат рефинансиране по занижени ставки.
Американският милиардер посочва, че предложените от него мерки не са в разрез с Лисабонския договор и с други основополагащи европейски документи. Въпреки че не отрича, че мерките са радикални.
Наистина предложенията на Сорос изглеждат като по-строг вариант от т.нар. шест законодателни инициативи, одобрени от ЕП в средата на миналата седмица. В рамките на тези инициативи се предлага да бъде повишен авторитетът на тези предупреждения, които отправя ЕК към бюджетната политика на страните от еврозоната, да увеличи прозрачността и да подобри качеството на европейската статистика.
В частност, на законодателно ниво се въвеждат глоби в размер на 0,2% от БВП за предоставяне на фалшифицирани статистически данни за бюджетния дефицит и държавния дълг, в размер на 0,1% от БВП за неизпълнение на препоръките за поправяне на макроикономическите дисбаланси. ЕК получава повече пълномощия за това да поиска от страните от еврозоната допълнителна информация за тяхното състояние.
Създава се и законодателна база за надзор на националните програми за реформи. Освен това ЕК одобри въвеждането на данък върху финансовите операции в ЕС. Данъкът ще ограничи спекулативните операции и ще попълни европейския бюджет с 55 млрд. евро годишно, смята председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Освен това в плановете на Брюксел влиза и издаването на общоевропейски стабилизационни облигации. „Еврооблигациите ще бъдат стабилизиращи, т.е. ценни книжа, които предвиждат печалба за тези, които играят по правилата и нанасят щети на тези, които не играят по правилата”, поясни Барозу.
Според експерти предложените от Сорос мерки са логични. „Единното икономическо правителство е правилно. В момента ситуацията е много странна – валутата е една, страните са различни и те са суверенни. В резултат, за да се вземе решение, трябва всички да се договарят”, посочва анализаторът на фондовия пазар Александър Разуваев. Но дори ако тези мерки бъдат реализирани, то еврозоната няма да може да се запази в сегашния ...

