Тактиката на ГЕРБ е близък бой, без размяна на удари, а само взаимно блъскане, но няма съдия, който да сложи ред на ринга Живата верига на протестиращите около сградата на парламента, която трябваше да спъне работата му и да предизвика нови парламентарни избори, се скъса и уличният бунт закъса. Той излъчи неколцина нови граждански говорители, обществени полузащитници, защитници и вратари, но нито един нападател. Нито от средите на лявото крило, нито пък се пръкна откъм дясното пространство на павирания в жълто терен. Защо? Преди да превърнем тази публична питанка в удивително твърдение, трябва да признаем, че най-островърхите ножове в гърба на тригърбата камила на правителството забиха старите муцуни Румен Петков и Татяна Дончева, които улицата няма как да припознае като комунистически светци. И двамата са люде с характер, а и имат доста богата колекция от универсални рендета, които пускат, когато трябва и доколкото трябва. Ударите им срещу кръга „Моника", който е на път да се превърне в аферата „Моника", не са само персонални и единствено лявоориентирани. Те са частици от едва сдържан гняв срещу съюза на Станишев с ултралевия атакистки биоробот. И въпреки че в близкото миналото Петков и Доган бяха в доста топли шотлански отношения, разредени с три бучки лед, днес или ледът е доста повече от вчера и водата преобладава във взаимните им скочове