Хората, които нямат пари винаги имат цигари! До това трайно заключение ме е довела житейската неволя да бъда слушател на човешката мъчнотия, споделена на по цигара. По-впечетляващото обаче е, че в тая сентенция явно вярват група димящи - под - герба мефистофели, решили да изпълнят докрай предизборното си обещание да направят уверен скок към съживяване на икономиката ни. В случая тая стремителна цел е оправдана с необходимостта от засилка, сиреч две крачки назад - едната в законодателството ни, а другата с представата ни за здравословна среда на живот.И тъй засили се народа с две крачки назад:Дежурните поклонници на безверието дочакаха белия пушек от комина на най-висшия храм на правораздаването, за да посрещнат вестителя на политическото възкресение. Този младенец обвит в пелената на народната обич се възнесе в своето тайнство и смирено ще дочака чудото сполетяващо често гладния ум на българина, за да се появи отново с човешки образ, дарявайки ни с права и сигурност. А тримата влъхви дето заровиха в пепелта най-жаркия въпрос на съвремието ни поднесоха своите дарове: пушек, пушек, пушек за всички!В тази димна завеса сега свети звездата на българската икономика - наемният труд в обществените заведения, сиреч тези, в които социумът се пие в плитки чаши с малко лед, за предпочитане отлежал. Именно тука бедния българин ще лигави тютюна, а кръчмарят му ще бъде щастлив, че тая зима няма да подгрява плочките на тротоара със скъпо, синьо гориво