Още Ницше беше казал, че един от начините за разглеждане на историята е субективният. Десетките публикации, свързани с българите мюсюлмани, доказват това. Всеки от писалите за тях застава удобно в някое ъгълче на историята и оттам, необезпокояван от никого, разглежда проблема. Единственото общо между всичките публикации си остава само фактът, че помаците съществуват. Както и проблемът с тях. Само че никой – нито политици, нито историци, нито общественици – не е живял с проблемите на помаците, за да вникне после и в психиката им. След като имаме такава общност, съвсем нормално е тя да има свой психопортрет. И съвсем не е учудващ фактът, че при всяко преброяване през последните години те вече се определят не като турска или българска общност, а като помашка, ахрянска или мюсюлманска. Възрастни мюсюлмани още пазят паспортите си, в които е записано „помак” в графата, сочеща народността. Думата „помак” не е обидна от етимологична гледна точка. Коренът според някои идва от „помъчен”. В...