Отново ме избива на поучения! Все забравям, че живея във време, в което малодушните и безразлични консуматори, свикнали да бродят като сенки из моловете и магазините, да поглъщат хранителни вещества безропотно – като някакви коралови полипи из заведенията за бързо хранене – та все забравям, че тези лишени от позиция, от свое мнение и своя свободна воля същества могат да се примирят много лесно с всичко, но не и с едно нещо. Те по никакъв начин не могат да търпят някой да ги поучава. Не дай си Боже някой да им каже какво да правят. И тоя някой да е учен, писател, професор по биохимия или лекар! Те ще изригнат тонове недоволство! Какъв е тоя менторски тон? – ще ревнат консуматорите (и така ще кажат думата „менторски” все едно знаят какво означава). Да – едно нещо не понасят консуматорите и то е някой да ги поучава. А когато тия консуматори са и българи – тогава става страшно. Защото на българин да се опиташ да дадеш акъл – все едно да влезеш с червен смокинг във ферма за расови...