Томас Сърджънт и Кристофър Симс тази година вземат Нобелова награда за икономика. Те получават награда основно за интегриране на очакванията в икономиката, което става наложително след приноса на Милтън Фридман и Робърт Лукас. Това в голяма степен погребва дотогавашните кейнсиански модели, които допускат, че хората могат лесно да бъдат манипулирани и лъгани с бюджетни дефицити, печатане на пари и пр. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.
Томас Сърджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика ако няма добра фискална политика (изключително релевантно днес в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказа се критично към розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха). Интересно интервю с него тук.
