„Помислих си колко съм благодарен на Бог , че бракът ми не е като на родителите ми. С Луси не се карахме, не се гледахме гневно и не изпадахме в дълги, болезнени мълчания”. Много скоро тази идилия свършва и Сам Капра остава сам в Лондон.