Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу се сети да иска промяна в правилата, съгласно които се вземат решенията в еврозоната. Поводът, естествено, бе заплахата за блокиране на европейския спасителен фонд, който до вчера още не бе одобрен от словашкия парламент.
Признаци за разцепление не само в еврозоната, но и в целия Европейски съюз има отдавна. Най-сериозната заплаха бяха референдумите във Франция и Холандия през 2005 г. за предлаганата тогава Европейска конституция. Тяхното „не“ бе преодоляно с пренаписването й и преименуването й на Лисабонски договор. Той обаче бе отхвърлен от Ирландия също на референдум, преди да бъде приет едва през ноември 2009 г. Така стана ясно, че и най-грандиозното европейско начинание може да бъде блокирано от една членка. А това е още по-вероятно, ако се постави на всенародно гласуване.
Разбира се, има риск и във вземането на решения с мнозинство и той е, че могат да бъдат пренебрегнати интересите на една или повече членки на ЕС. Но именно затова има преговорен процес – за да се изглаждат различията.
Дано единствената жертва в одобряването на спасителния фонд бъде правителството на Словакия. Защото блокирането на този механизъм ще постави началото на нова, много по-яростна борсова атака срещу задлъжнелите членки на еврозоната, която може да доведе до нейния безславен край.