Сестра ми емигрира в Испания, приятелката ми в Гърция, аз – в библиотеката. Един приятел емигрира във Фейсбук и сега има други приятели, които никога не е виждал, но които знаят всичко за него. Аз вече не знам нищо за него, а преди се виждахме всеки ден. Един друг емигрира в кръчмата. И него няма къде да го срещна. По-рано му бях близко до местоработата, сега съм му далече по местопиенето. Ние емигрирахме без билети. Емигрирахме навътре. Тук сме, но не сме тук. Намерихме начин да го живеем този живот, без да ни се налага да присъстваме. Не знам точно по кое време разбрахме, че от всичките 36 начина за реагиране най-добрият е бягството, както се казва в една китайска поговорка. Ние се надявахме, опитвахме, не се спестявахме, работихме, не спирахме, митингувахме, стачкувахме, отчайвахме се, отвращавахме се, изтощихме се. И накрая почувствахме, че не искаме да имаме нищо общо с всичко това. Нека се боричкат, нека крадат, нека се разобличават един друг. Нека щракат с пръсти, нека се...