Когато за пореден път ни уведомяват, че цените на тока, водата, газа… и не знам си още какво ще се повишат, а след това на пазара всичко ще е по-скъпо, започвам да наблюдавам внимателно хората по улиците, в автобуса, трамвая и маршрутните таксита. Наблюдавам народа, както политиците наричат различните от тях. Иска ми се да е изобретен специален уред, с който да се мери човешкото търпение. Колко е то днес, с колко намалява утре, къде е рисковата граница с червения цвят за опасност. Иска ми се да знам и какво има под тази граница. Но няма такъв уред и аз си въобразявам, че лицата на хората, дрехите, обувките и празните чанти ще дадат отговор на любопитството ми. Мога да се разровя за някакви социологически проучвания… защо ли? Изследователите на обществените нагласи рядко отделят време за непрестижни анкети, които няма кой да плати. И каква полза да се изучава бедността? Да, тя яде търпението и някой ден може да осъмнем с гнева на гладните. Но на кого му пука? Платената полиция ще...