Защото днес ми е едно такова снежно. :)
(детски терапевтични приказки и притчи)
Снежинката живеела горе в небето, на висок-висок облак. Тя била много малка и много непослушна. Когато и казвали: "Ела да се разходим", тя отвръщала: -Няма да дойда! Като и казвали: "Тогава остани вкъщи", тя крещяла: -Искам да се разхождам! Когато и казвали: "Изяж си храната", тя викала: -Няма пък, няма пък! Когато и казвали: "Тогава ще я приберем", пак викала: -Искам да ям, искам да ям! Когато и казвали: "Неправилно", тя крещяла: -Правилно! Когато и казвали: "Не бива", тя се плезела: -Бива, бива! Била толкова непослушна, че никой не искал да дружи с нея. Веднъж всички снежинки отишли да се разхождат по края на облака. Там било много високо и страшно. -Внимавайте! Дръжте се за ръце, за да не паднете! - предупреждавали големите снежинки и всички малки се хванали една за друга. Само непослушната снежинка не искала да се хване за никого. Тя отишла на самия край на облака и паднала от него. Но нито капка не се изплашила. На земята видяла мишка.  -Пи-пи-пи, - казала мишката - ела тук, ще те изям! -Няма да дойда, - отвърнала снежинката - аз  съм непослушна и всичко правя наопаки! И избягала от мишката. После видяла мравка. -А-ха! - зарадвала се мравката. - Ела по-насам, да те лапна! -Не позна! - присмяла и се снежинката. - Аз съм непослушна и всичко правя наопаки! И избягала и от мравката. После видяла жаба. -Ква-ква-ква, махай се от мен, снежинке! - казала жабата. -Няма да се махна, - отвърнала снежинката - защото съм непослушна и всичко правя наопаки! И се приближила до жабата. -Ква-ква-ква, не ми се пъхай в устата! - предупредила я тя.  -Ще се пъхна пък! - както обикновено се заинатила снежинката. И го направила - пъхнала се. А жабата ..., ами жабата я изяла.
Сергей Герасимов, "Приказки за най-малките"
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!