Тук ще рискувам. Един много пренебрегван в последни дни риск е рискът, когато заговориш на публика, да започнеш да говориш баналности. Рекламата бълва баналности, политиците бълват баналности, журналистите бълват баналности. Тоест хората, водещи непрекъснатия разговор-на-глас в общественото пространство - бълват баналности. Първата реакция на слушащите е да изпитат остра и болезнена досада. Но тази реакция, струва ми се, вече отмина. Следващата реакция на слушащите е да изпаднат в тихо и полумъртво безразличие. Сега ние наблюдаваме у публиката, тоест у себе си – именно тази реакция. Вече няма такава силна вътрешна съпротива у всеки отделен човек срещу тъпото и елементарното, срещу баналното и досадното. След продължила толкова години десенсибилизация (обезчувствяване – термин от алергологията) на хората вече не им прави особено впечатление каквато и да е баналност. Те ще я погълнат и няма да и обърнат внимание. Както на бързата и некачествена храна, купувана от павилионите –...