В памет на Владо Петков Върху мангала кафето къкри, ухае главозамайващо. Кафе подстрекател - сръчква ме и запявам: “Огън слънцето запали - светлина, светлина! - буди морни и заспали - ведрина, ведрина!” Уж не пея фалшиво, а в бараката еква сърдитият глас на Владо: “Ей, идиот, колко е часът?” “Шест без петнайсет” - осведомявам го. - ...