Анонимна човешка маса, която се е оплескала до ушите заради собствения си страх. Която на много тайно и вероятно мръсно място лежи и пъшка, но никак не се срамува, че надълбоко е нагазила в собственото си кафяво. Най-налаганият в предизборната кампания образ на страхуващата се до дъното на червата си електорална единица би трябвало да предизвиква естествено отвращение. Но неестественият му замисъл е да обединява на принципа на солидарността с изцапаните жертви. Ужасно е сбъркано, но такава беше кампанията. В която дори най-скучният кандидат за нещо си използваше пълните гащи като алиби на нулевия интерес към себе си – електоратът се е притеснил, затворил се е в себе си като в дървен нужник на селски двор и затова не идва на срещите с мен, но аз го разбирам. Ами като го разбираш, защо тогава не се снима на плакатите с една торба лайна, а отдолу да напишеш – „Знам какво има вътре, знам и как се получава, аз съм вашият човек”. „Хората се страхуват” е чудесен слух от...