Тези, които през последния месец не са имали удоволствието да се усамотят за ден поне в истинско село, със сигурност не знаят как хората там – събрали смелост – показват политическата си подкрепа. Вървиш си по неасфалтираната улица и изведнъж забелязваш, че наоколо е по-шарено от обикновено. Не, това не са магиите на есента. От прозорците на къщите надничат цветните физиономии на кандидатите за президент. И още много лица, подредени като в албумите от миналия век. Само че снимките не са черно-бели, извадени са от новите лични документи на бъдещите общински съветници. Някаква мода е сигурно това – да залепиш плаката на любимата си партия върху стъклото, което пуска светлина в дома ти. А не, така си е открай време, ми казва жената от магазина. И се усмихва. В селото няма кръчма и хората си говорят за политика с плакатите от прозорците. Дразнят се по съседски. А какво ще стане на изборите… е, нищо не се знае. Бях готова да се хвана на бас, че ако обиколя селото, за час ще мога...