И така. Стоейки пред войнствената двуетажна сграда на граничната застава, аз получих първата си сериозна поръчка като художник. Хоп! Излъгах. Първата беше от държавата, наричаща се по това време Народна Република България, и се състоеше в създаването на нагледна агитация на заставите от Козлодуй до връх Ком. Това беше първата. А тази беше втората и се състоеше в изписването на циганска каруца. Аз току-що я бях приел. Стоях си и се усмихвах като дете, каквото всъщност и бях – на шеметната налудничавост на тоя свят. Били ли сте деца някога? Спомняте ли си как примерно се опитвате за първи път да карате колелото си без ръце? И страшно се гордеете и вълнувате от това – че вече можете да карате даже и без ръце - особено когато мине някой познат покрай вас! Как без да щете се усмихвате от това вълнение. А то, описано с думи, изглежда така: Ах, колко странни неща стават в тоя чудесен свят... и все са определени за мен! Всичко все едно е нагласено, за да ме учуди! И аз се учудвам! Не е...