Той има някакъв магазин. Магазинът е за някакви африкански маски. Той не е сложил своята маска не защото не би искал, а защото е толкова посредствен, че не би могъл да има второ лице. Дето се вика, той си е едноличен търговец и дори двуличен не може да стане. Толкова е едноличен търговец, че е принуден от хазяите на магазина – той е под наем в това мазе – да разпродаде на някаква нищожна цена артикулите от магазина, за да си покрие месечния наем. Африка винаги ме е привличала не за друго, а за това как хора, които ядат само банани и портокали, ходят голи и боси. Обяснимо е, защото и ние, ако ядем само банани и портокали, ще тръгнем голи и боси. Не, че сега не ходим така, като се задоволяваме с турските побратими и посестрими на динята, пъпеша, домата и други подобни ... Човек като почне да яде плодовете и зеленчуците на своята родина – оголява и обосява... Посреща ме на вратата, познава ме – брех, колко съм известен, знаят ме и нечетящите дори. Аз съм поласкан. Какво, като...