В падението на Кадафи има голяма доза съжаление и ирония – можеше, подобно на всички арабски диктатори (бивши и настоящи) да се оттегли, като син на революцията (какъвто е наистина), да гледа подобно на Хемингуей залеза от верандата на вилата си и, докато пие мохито да си припомня славните времена, когато наистина е повеждал народа …

Continue reading »