Случайна среща ме направи слушател и зрител на достатъчно дълъг отчет на проект „Да изпием турско кафе”. Гледах цветните фотоси на нашенци от Лудогорието, от селата около Разград, Шумен и Балчик, та до Родопите и не можех да повярвам на очите си и ушите си. Ясно е, че става въпрос за регионите, в които живеят масово българи от турски произход и с традиционното за тях мюсюлманско вероизповедание. Всеки, който е бил в тези градове и селища, знае, че това са гостоприемни, общителни, услужливи и пословично трудолюбиви хора, които изпитват несгодите на прехода и кризите така, както и всички ние, останалите граждани в страната. Смайването в случая е, че изследването е констатирало с недоумение факта, че в тези места не се пие турско кафе, че няма сладкарници, в които да се сервират само турски специалитети като баклави, тулумбички или кадаиф заедно с турско кафе, че само малко хора пият тази напитка в дома си, и то с филджани, което се оказа голямо откритие на авторите на проекта....