Любимци в новините: постоянни и променливи величини

ПЕТЪР ПАНАЙОТОВ, ДВИЖЕНИЕ "БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН" публикувано във вестник Дневник 24/07/2003
Наскоро властите в Холандия екстрадираха поредната група български граждани, които пребивават нелегално в страната. Българите тук вече са толкова много, че не минава и час разходка из центъра на Хага, без да се чуе родна реч. Сънародниците ни, които са на гурбет в Холандия, обаче далеч не живеят лесно. По-голямата част от тях са българи от турски и ромски произход, подгонени от немотията в Кърджалийско, Разградско и Силистренско. По-малката част са българи, които са недоволни от стандарта си на живот в България и търсят възможности да припечелят малко пари навън.
Срещнах се с Хасан. Той е 25-годишен, от турски произход, родом от Силистра. Напуска България през 1999 г., като се установява в Чехия, където намира прехрана като зидар. След около година с припечелените пари плаща на каналджия и успява да се прехвърли в Холандия. Пристига в Хага и се установява в квартирата на познат, където дели стая с още четирима гурбетчии. С остатъка от чешките си спестявания купува фалшив гръцки паспорт. Турските агенции за работа в Холандия обикновено си затварят очите за фалшивите паспорти на българите, което помага на Хасан да намери работа за около месец и да започне да печели. Работата, която намира, е изключително тежка и непостоянна, а турската агенция удържа половината от надницата му под формата на комисиона. През дните, когато има работа, Хасан става в 4 сутринта и се прибира в 6 следобед. На месец му се събират 15-16 дена работа и след като си плати разходите за храна, транспорт и наема, който за нелегалните квартири е много висок, успява да спести около 300 евро на месец. Парите държи в паспорта си под дюшека, тъй като няма право на банкова сметка. Когато има възможност, изпраща по 100 - 200 евро на месец на семейството си в България. През 2002 г. съквартирант открадва 3000 евро спестявания на Хасан и заминава за Германия. Поради нелегалния си статут Хасан не може да направи оплакване в полицията и преглъща загубата, която за него се е превърнала във всекидневие. Жалко, мечтаеше си да поработи до края на годината, да се прибере в родината и да започне малък бизнес. Сега трябва да започва всичко отначало. Междувременно поредиците акции на холандските власти срещу нелегалните квартири вече са започнали. Уплашен, собственикът кюрд дава ултиматум на обитателите на малкия апартамент да го напуснат до 3 дни. Хасан взима най-необходимото и преспива на гарата няколко дни, докато друг сънародник не се смилява да го приюти. Междувременно той е загубил вече работата си, взима заем 500 евро от познат, за да си плати наема, и започва живота си от нулата, пак. Вече сме юли 2003 г., разбрах, че миналата седмица Хасан е бил заловен и екстрадиран за България. Завръща се след 4 години в родината със същите пари, с които е тръгнал. Очаквам скоро да го видя пак по хагските улици, започващ поредното начало. Втората личност, с която се запознах е Васил. Той е 34-годишен стругар от Видин, пристигнал в Холандия в началото на 2002 г., след като визовият режим за български граждани вече беше премахнат. Васил пристига със спестявания от около 1000 евро, с които си осигурява обичайния гръцки паспорт, квартира и работа към турска агенция, също като Хасан. За разлика от Хасан обаче Васил скоро осъзнава, че при предлаганите му условия не може да натрупа капитал. Находчив е и търси начини за печелене на лесни пари. Прибирайки се една вечер от работа, забелязва колко много велосипеди са заключени за стълбове и стоянки по безлюдните улици. Тук е мястото да спомена, че велосипедът е основно превозно средство в Холандия. Васко започва да излиза всяка вечер по улиците и да краде велосипеди. Велосипедите продава на други българи, като си заработва допълнително към 500 евро на месец. Тези пари са му чисти спестявания и той ги изпраща на жена си във Видин. Васил смята, че животът му в Холандия е постижение и не съжалява, че е пристигнал. От познати научих обаче, че наскоро Васил е бил задържан от полицията, глобен и екстрадиран. Ако трябва да обобщя, животът на българските нелегални имигранти в Холандия е изключително тежък. В основната си част те работят тежка физическа работа, нямат граждански права, медицинско обслужване, право на легално жилище. Живеят в постоянен страх - че ще бъдат заловени и екстрадирани, че ще останат без работа, че ще останат без подслон, че ще бъдат обрани, че нямат възможност да получат елементарно медицинско обслужване при нужда. Възможността ми да опозная бита на българската нелегална имиграция в Холандия ми дава повод да си мисля, че имиграцията също не е спасение, поне тук в Холандия.