Трябваха ми много часове сън, за да успея да се съвзема след невероятното изживяване от концерта на AC/DC в Белград. В крайна сметка вече съм на линия, а вчера успях да напиша и репортаж за "Дневник", който излезе в днешния брой. Можете да го видите в сайта, където има снимки и клипове от феноменалния концерт на австралийците в сръбската столица.
Тук ще ви разкажа онези неща, които по разбираеми причини не могат да се поберат в 120 реда. Впечатленията, жегата, умората, красотата на вливащата се в Дунав река Сава, белите камъни на Калемегдан, добре поддържаните танкове от времето на Втората световна война, които, ако бяха в нашия военен музей, отдавна да са останали само скрап; пъстрия и оживен Белград, плескавиците...
Интересно беше да видиш как за няколко часа из целия Белград плъзват тълпи от няколко хиляди български фенове, дошли специално за концерта. Към обяд много от тях бяха се втурнали да разглеждат забележителностите и случаят ни среща на Калемегдан. Гледката от сенчестите поляни представляваха следното: налягали морни метълисти с черни тениски и събути крака, подпрени на китните дръвчета. В най-голямата жега група младежи се снимат с българското знаме, възседнали оръдие. Други лежат по пейките отвън. Търся с поглед сръбски почитатели на AC/DC, за да ги разпитам за предстоящия концерт. Няма, братче! Навсякъде по улиците се чува българска реч, всички пейки, кафета, паркове са окупирани от наши сънародници. Повечето кротко пийват биричка, вместо да обикалят по лъскавите белградски бутици.

А бутиците в Белград са много. Наистина много. Навсякъде лъскави витрини с маркови стоки, накипрени мацки в стил Цеца Величкович, блясък и фйешън, дет' се вика. В крайна сметка се ориентирах към това, което ми трябваше - плескавиците. Обърнах двечки, да им видя вкуса, и с това се изчерпа вечерята ми преди концерта. Като цяло планът ми за кулинарен туризъм по улиците на Белград се провали от жегата - в такъв пек те избива само на разхладителни питиета, тъй че какви пасти, какви плескавици, какво чудо...

Самият концерт вече нямам сили да го разказвам. По медийте се изписа толкова много, а и в репортажа ми съм маркирал основните неща. Това, което остана като впечатление е, че този концерт трябваше да е на "Васил Левски" в София. Не че сърбите не заслужаваха подобно събитие, както писаха някои ежедневници, но съм уверен, че в България AC/DC биха пожънали още по-голям успех, а публиката щеше да откачи тотално.

Ще сложа и някои снимчици от концерта и от самия Белград с неговите забавни страни.