Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На 15 август православните празнуват един от дванадесетте най-велики християнски празници - Успение на Пресвета Богородица.
Според преданието преди смъртта на Божията Майка, преди нейното Успение, един ден както се молела в Елеонската градина пред нея се явил архангел Гавриил – така, както това се случило в деня на Благовещение. Той й донесъл бели благоуханни цветя, напомнящи за блясъка на небесата, за вечния живот.
Може и да не е било така, но това предание има дълбок смисъл. До последните дни от земния си живот Божията Майка се е стремила да пребъдва вечно със своя Син. Вестта, че е дошъл краят на земния й път и за предстоящата среща с Него, за нея била радостна вест, подобна на Благовещението.
Божията Майка е била с Иисус през земния си живот, но на нея й предстояла радостната среща, защото е Негова Майка и небесна Царица. Затова смъртта й не се нарича „смърт”, а сън - успение, защото тя първа измежду хората е постигнала обожение.
Неи вярваме, че никъде няма нейни останки, че костите й не са в земята. Светиите имат гробници, мощи, имат нетленни и тленни останки, но ние вярваме, че Божията Майка няма, защото тя е била „храм на Твореца, храм на Словото Божие, Майка откърмила и държала на ръцете си нашия Господ”.
Нейното тяло е станало божествен храм и е било възнесено на небесата. Затова на празника Успение на Пресвета Богородица като се разделяме с Божията майка се радваме и казваме, че при раждането тя остава Дева, а в смъртта си остава с нас подобно на нейния Син.
„Радвайте се, защото с вас съм през всички дни!”- така според преданието рекла на апостолите Божията Майка, явявайки се пред тях след своята смърт.
Тропар за празника
В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.