Любимци в новините: постоянни и променливи величини

ЛИЦА - В-к Стандарт
Понеделник, 14 Март 2005

През 1999 г. е убеден, че напуска България завинаги
На 23 години Петър Панайотов вече работи за гиганта Procter&Gamble

Визитка
Име: Петър Панайотов
Възраст: 23 години
Образование: Хагски университет, бакалавър по бизнес администрация
Първа работа: Куртц Маркетинг - Холандия, консултант по бизнес развитие
Работа в България: Aiger Engineering- Пловдив, специалист маркетингPrоcter & Gamble - мениджър основни клиенти (от миналата седмица), базиран в Бургас

Октомври 2004 година - Петър стяга багажа си, сбогува се с приятелите и улиците на Хага и поема на югоизток, за да кацне в... България. Преди пет години, отлитайки от София, е убеден, че напуска завинаги тези географски ширини. Какво се случи обаче в живота на момчето математик и днес той пак е тук, този път в Бургас? Как така тийнейджърското му мото от "Сбогом завинаги" се промени във "Върнах се" за недоумение на приятели и роднини. Историята е кратка, защото човекът е само на 23.Животът в Холандия не е толкова лек. Хората са любезни, но резервирани. Петър се чувствал сам и залягал над лекциите, решава, че е по-разумно да завърши ускорено. Постепенно обаче намира сродни души - холандци, които днес са едни от най-близките му приятели. Но се улавял как все по-често мисли за България. Сутрин, като ставал (опитвайки се да не забелязва вечния дъжд, който просмуквал въздуха отвсякъде), включвал компютъра да прочете малко вестници от България. От "Стандарт", който направил едно от първите онлайн издания, на практика следял събитията. Но в този период дори и не му хрумвала идеята да се връща назад.Като се дипломирал, намерил в Хага доста лесно работа в израелска компания. Израелците били още по-различни по манталитет от холандците. Първоначално подозрителни, по-късно, като разбрали, че е доста добър в това, което прави, всички врати пред него се отворили.Един ден, докато си хапвал поредното парче пица като истински бизнес консултант, направил малка равносметка на собствения си живот. Постигнал всичко, за което пристигнал в Холандия - диплом, добре платена работа и перспективи за развитие. Обаче дъждовните уикенди съсипвали настроението му. Не на шега му хрумнало, че дъждът накрая ще го прогони обратно в България. Приятелите му го сметнали за луд.Но българският му период изглеждал неизбежен и започвал през октомври. Озовава се в Пловдив и три седмици по-късно вече има добра работа във фирма за продажба на машини за тютюневата промишленост. Работата му харесва, пътува из Европа, продава оборудване, трупа опит и информация. Картината в икономиката е ясна - едрите играчи в икономиката са очертани, повечето ниши са заети, а конкуренцията е много силна. Ако преди 10 години човек отваряше магазин и можеше да получава добри пари, сега от това едва се печели и 300 лева на месец.Какво прави Петър при такава ситуация. Стратегията му е да трупа опит във все по-големи компании."Няма да повярвате как вестниците повлияха на моя собствен живот - казва той днес. - Един ден пред очите ми попадна обява за работа в световен гигант. Обявата бе в "24 часа". В Хага, както ви споменах, "Стандарт" пък бе моята топла връзка с България. Като на шега подадох документи. И ето ме от миналата седмица работя в Procter&Gamble. Трябва да призная, че преминах през дълъг и сложен процес на одобрение. Но съм много доволен от себе си. От десетина дни кръстосвам между София, Пловдив и Бургас."Какво може да го накара да напусне отново страната?Трусове в икономиката и евентуална груба политическа намеса в нея, категоричен е той. Всъщност Петър принадлежи на поколение, което вероятно ще си отива и ще се връща и пак ще си отива много пъти, както чужденци ще правят същото в България. Но това е трудно разбираемо за повечето българи поради огромния им консерватизъм и липсата на всякаква информация допреди десет години за това, което става не по света, а под носа им, в Европа.
Кармелита Денева

ЛИЦА - В-к Стандарт
Понеделник, 14 Март 2005

През 1999 г. е убеден, че напуска България завинаги
На 23 години Петър Панайотов вече работи за гиганта Procter&Gamble

Визитка
Име: Петър Панайотов
Възраст: 23 години
Образование: Хагски университет, бакалавър по бизнес администрация
Първа работа: Куртц Маркетинг - Холандия, консултант по бизнес развитие
Работа в България: Aiger Engineering- Пловдив, специалист маркетингPrоcter & Gamble - мениджър основни клиенти (от миналата седмица), базиран в Бургас

Октомври 2004 година - Петър стяга багажа си, сбогува се с приятелите и улиците на Хага и поема на югоизток, за да кацне в... България. Преди пет години, отлитайки от София, е убеден, че напуска завинаги тези географски ширини. Какво се случи обаче в живота на момчето математик и днес той пак е тук, този път в Бургас? Как така тийнейджърското му мото от "Сбогом завинаги" се промени във "Върнах се" за недоумение на приятели и роднини. Историята е кратка, защото човекът е само на 23.Животът в Холандия не е толкова лек. Хората са любезни, но резервирани. Петър се чувствал сам и залягал над лекциите, решава, че е по-разумно да завърши ускорено. Постепенно обаче намира сродни души - холандци, които днес са едни от най-близките му приятели. Но се улавял как все по-често мисли за България. Сутрин, като ставал (опитвайки се да не забелязва вечния дъжд, който просмуквал въздуха отвсякъде), включвал компютъра да прочете малко вестници от България. От "Стандарт", който направил едно от първите онлайн издания, на практика следял събитията. Но в този период дори и не му хрумвала идеята да се връща назад.Като се дипломирал, намерил в Хага доста лесно работа в израелска компания. Израелците били още по-различни по манталитет от холандците. Първоначално подозрителни, по-късно, като разбрали, че е доста добър в това, което прави, всички врати пред него се отворили.Един ден, докато си хапвал поредното парче пица като истински бизнес консултант, направил малка равносметка на собствения си живот. Постигнал всичко, за което пристигнал в Холандия - диплом, добре платена работа и перспективи за развитие. Обаче дъждовните уикенди съсипвали настроението му. Не на шега му хрумнало, че дъждът накрая ще го прогони обратно в България. Приятелите му го сметнали за луд.Но българският му период изглеждал неизбежен и започвал през октомври. Озовава се в Пловдив и три седмици по-късно вече има добра работа във фирма за продажба на машини за тютюневата промишленост. Работата му харесва, пътува из Европа, продава оборудване, трупа опит и информация. Картината в икономиката е ясна - едрите играчи в икономиката са очертани, повечето ниши са заети, а конкуренцията е много силна. Ако преди 10 години човек отваряше магазин и можеше да получава добри пари, сега от това едва се печели и 300 лева на месец.Какво прави Петър при такава ситуация. Стратегията му е да трупа опит във все по-големи компании."Няма да повярвате как вестниците повлияха на моя собствен живот - казва той днес. - Един ден пред очите ми попадна обява за работа в световен гигант. Обявата бе в "24 часа". В Хага, както ви споменах, "Стандарт" пък бе моята топла връзка с България. Като на шега подадох документи. И ето ме от миналата седмица работя в Procter&Gamble. Трябва да призная, че преминах през дълъг и сложен процес на одобрение. Но съм много доволен от себе си. От десетина дни кръстосвам между София, Пловдив и Бургас."Какво може да го накара да напусне отново страната?Трусове в икономиката и евентуална груба политическа намеса в нея, категоричен е той. Всъщност Петър принадлежи на поколение, което вероятно ще си отива и ще се връща и пак ще си отива много пъти, както чужденци ще правят същото в България. Но това е трудно разбираемо за повечето българи поради огромния им консерватизъм и липсата на всякаква информация допреди десет години за това, което става не по света, а под носа им, в Европа.
Кармелита Денева

Не съм привърженик на software updates, но днес бях опроверган. Случи се така, че лаптопа ми доста бавече връзката през wifi. Пинг към gateway на доставчика показваше големи числа. Реших да пусна един software update на MacBook-а и изкочи нещо интересно:

Моя лаптоп попада в изброените и реших да проверя дали съм засегнат от този бъг. Пингът изглеждаше така:

1... time=1.582 ms
2... time=1.584 ms
3... time=1.989 ms
4... time=1.472 ms
5... time=1.569 ms
6... time=35.755 ms
7... time=59.465 ms
8... time=82.940 ms
9... time=106.718 ms
10... time=27.847 ms
11... time=1.387 ms

Като на от 6-тия ред нататък съм на батерия. Аха-а! Това е. Пуснах update, restart-ирах и картинката беше коренно различна:

1... time=2.314 ms
2... time=2.427 ms
3... time=2.401 ms
4... time=2.912 ms
5... time=2.472 ms
6... time=71.588 ms
7... time=2.416 ms
8... time=1.526 ms
9... time=1.631 ms
10... time=1.548 ms
11... time=1.477 ms
12... time=1.461 ms

Тук пуснах пинг на батерия и "залепих" зарядното от 6-тия ред нататък. Точно на 6-тия ред компютъра се замисля за секунда и превключва в режим "Power adapter", след което тръгва на ~1.5ms
Е така е по добре с разлика от ~1ms, сравнено с предишната ~70ms :)