Кармина Бурана (Песни от Бойерн) е сборник от 254 поеми, открити през 1803 г. в абатство Бенедиктбойерн, Бавария, близо до Мюнхен.

Кармина Бурана е най-големият, запазен сборник с поезията на голиардите. Те са средновековни странстващи поети, които се наслаждават на плътските удоволствия, прекланят се пред природата и водят скитнически безделен живот по пътищата на Европа. Основните мотиви в творчеството им са преходността на земните страсти и желания и лицемерието на светската и църковна власт. Те се обявяват срещу проблемите вътре в самата Църквата, като например провала на Кръстоносните походи и финансовите злоупотреби, свързани с тях. Дават израз на чувствата си чрез песни, стихове и представления. Повечето от текстовете им са на латински език и от тях лъха на еретизъм и бунт. Те имат за еталон древната литература и митология, с което демонстрират интелектуално превъзходство и аристократизъм.
Миниатюрата Rota Fortunae, Колелото на Фортуна, е поставена като заглавна страница на сборника. Тя илюстрира двете най-известни поеми от сборника събрани под името Fortuna Imperatrix Mundi (Фортуна – Императрица на Света). На него е изобразена богинята Фортуна, въртяща своето колело, към което са прикрепени четири човешки фигури. До тях пише Regno, Regnavi, Sum sine regno, Regnabo – Управлявам, Управлявах, С управлението ми е свършено, Ще управлявам, като израз на преходността в живота.

Може би най-голяма обществена популярност Кармина Бурана получава чрез едноименното произведение на немският композитор Карл Орф (1895г.-1982г.). Самият автор го определя като сценична кантата. Произведението е в двадесет и пет части за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър. За първи път произведението се изпълнява във Франкфурт през 1937 година и от тогава се налага като едно от най-познаваните и предпочитани съвременни произведения.

1. О, Фортуна, като луната си - постоянно в промяна,
винаги растяща или спадаща. Омразен живот,
първо труден и после лесен, както си го представиш,
нищета и власт стопяваш като лед.

Съдба, чудовищна и празна, въртиш си колелото, надвиснала отмъстително.
С благосъстояние лъжовно и винаги нищожно, сенчесто
и забулено тровиш мене също. Сега като на игра
на голия си гръб нося твоето престъпление.

Съдба, в здраве и целомъдрие, заставаш срещу мен –
възнасяйки ме и смазвайки ме, винаги ме заробваш.
Така че, в този час, без да се бавиш, дръпни пулсиращата струна.
Откакто чрез вярата поваляш силните, всички ридаят с мен!

2. Оплаквам раните си от Фортуна просълзен,
заради даровете, които ми направи,а после ми отне.
Истина е, дето пише – красива на Фортуна е косата,
но оказа се плешиво темето й на главата.

На върха на щастието седях наперен,
преуспяващ , с пъстри цветове накичен.
В глупостта си се представях весел и благословен,
а сега се сривам от върха лишен от слава.

Съдбата колелото завъртя. Надолу ме понася, унизен,
а друг изкачва се нагоре. Прекалено възвишен
седи отгоре кралят, а бездната го дебне!
Защото под оста на колелото пише: Царица Хекуба