Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Понякога обичам да снимам с телефона си. Понякога се сещам и прехвърлям снимките от него на компютъра. Стоят си в една папка, а разстоянието, което ги разделя, понякога е ден, понякога месеци. Не ги използвам за нищо, освен за спомен, затова често снимам откровени глупости.

Приятно ми е, макар че се случва и да боли, да ги разглеждам от време на време. В първия момент се опитвам да се сетя какво се е случило и защо съм решила да запомня този миг. Обикновено са мили хора или красиви детайли.

На някой от тях съм и аз, сама. Не винаги някой ме е снимал, случвало се е да го направя и сама, което не поощрявам (наистина). На самотните снимки обикновено няма усмивка.

Пожелавам ти винаги да има някой до теб, който да те снима, да те zoom-ва и фокусира с погледа си, а ти да се оглеждаш в него. И да виждаш обич.

photo by

Нова година, нова версия на Slackcheck. Вече в 3.90 ако обновявате Slackware64 няма да ви инсталира след всеки пакет libcap отново и отново. Оправянето на тази грешка ще наречем функционалност, която си заслужава пускането на нова версия.

Сутринта с програмчето си обнових един Slamd 12.2 до Slackware64-current, така че нещото си работи нищо, че изглежда изоставено за страничен наблюдател.

Иначе се правя на домашен майстор и отбелязвам известни успехи. Например успях да оправя една скърцаща спалня, сложих си всички utp розетки у дома, научих се да монтирам фасонки и да дупча дупки с бормашина. Засега всички пръсти са ми на място, ток не ме е удрял и не съм чупил нищо. Освен един телевизор по нова година де, ама там не бях 100% аз виновен за бутането му от шкафа. За статистиката в последния месец това е трети или четвърти случай, където имам нещо общо с чупене на тв приемник, нещо ми става навик.

Още преди нова година гледах Аватар. Филма става, бих го гледал и втори път но само ако не е на 3D и не трябва да се дават 12 кинта. Хубав е филма ама не чак толкова, че да гледам 15 минути спам и да ме плашат с криминално преслeдване.

Познавам много хора, за които най-значимото събитие около новогодишните празници е концертът на Виенската филхармония на обяд на 1 януари. От години този концерт се предава директно и се гледа от меломаните по цял свят.
Тази година за българските му почитатели обаче беше приготвен шамар. Докато по време на бисовете оркесърът свиреше несравнимият валс „На хубавия син Дунав” камерата направи разходка по реката от Шварцвалд до Черно море, но странно защо не показа България, сякаш реката не мие нашия бряг.
Дали като не ни признават за дунавска държава, австрийците не се съмняват и в нашата европейска принадлежност?!
Когато чешкият художник Давид Черни в своята известна инсталация в Брюксел ни изобрази като тоалетна се намериха много естети и морализатори да се възмущават, но защо ли никой не възропта срещу игнориранито ни от бреговете на хубавия син Дунав.
Сигурно тези, които не харасаха творението на Черни не са сред публиката на Виенската филхармония.