Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Не ме е срам да кажа, че чета "Срам" на Салман Рушди.
Може би ме е срам, че все още не мога да си намеря "Среднощни деца"...

"На каквото и да спра поглед, все намирам нещо, от което да изпитам срам. Ала и срамът е като всичко останало: ако живееш достатъчно дълго с него, свикваш и той се превръща в част от мебелировката. В квартала можеш да откриеш срама във всяка къща, да го зърнеш как догаря в пепелника, как виси в рамка на стената, как покрива кревата. Ала никой не го забелязва. Колко сме били възпитани!"

Срам, Салман Рушди
Издателство "Колибри"

Хронологично, Срам се пада между най-хвалената (Среднощни деца) и най-противоречивата (Сатанински строфи) книги на Рушди. Впоследствие Срам става и най-игнорираната от критиците творба. Сякаш заглавието й я обрича на потъване в забрава. Онези обаче, които решат да я прочетат, ще се натъкнат на нещо повече от една история за завръщане към живота, за възкръсване, които неминуемо ще им окажат влияние. Нищо чудно да се почувствате като онези две Марии, които в ранното великденско утро открили гробницата празна - каза Zazie...

Колкото и отпимистично и по детски наивно да звучи - така е. Всеки път по нещо в мен се счупва, когато приятел се окаже поредния псевдо такъв. Изобщо не държа да си обясняваме всеки ден колко се "обичаме", а репликата "ще се чуем" директно я вкарвам в графата с лъжи.

И понеже съм такава, които биха направили всичко, за хората, които обичам, заявявам, че пръста няма да си мръдна за никой, който не си го е мръднал за мен. Колкото и да ми е симпатичен, усмихнат, близък и ми се радва всеки път, когато ме види.

Мимолетният ми житейски опит показва, че хората са толкова объркани, комплексирани и неразбиращи сами себе си. И искат всичко, без да дадат нещо. Плаша се само от мисълта, че мога да очаквам всичко от всеки. Плаша се и от мисълта, че някой ме гледа в очите и ме лъже най-безсрамно. Съвсем различно е да кажеш нещо от това да го направиш. Второто обезсмисля първото и се запомня, а неизпълнените обещания разочароват. И те правят лъжец.

Не било зле да има две категории във facebook - приятели и познати. Нали?

За тази нова година не поздравих никой по собствена инициатива, извинявам се на тези, които заслужаваха (на брой максимум 10), а на останалите не се извинявам.

В заключение искам да напиша, че малкото, които са ме спечелили, ще получават много. Другите - само усмивки, от неискрените.

*цитат от, снимка от