Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Чета гръмките заглавия по ежедневниците - “Китай забранява ядене на кучета и котки”. И още по-гръмките коментари (от любопитство). Хуманният Запад е щастлив!

Сега очаквам в Америка да забранят яденето на прасета - все пак от години са популярни и като домашни любимци. Или това е друго?

Нали знаете, че като стане по-студено от, да кажем -5 градуса, ви е все тая дали е -10 или -20. Или поне не усещата нещата така драматично, свиквате някак си, особено след 5-я ден. По същия начин, колкото и да ви дразни нещо в обществено политически план, когато дразнението премине определен праг, спира да дразни и се приема като нормална част от средата. Не знам дали този подход е описан в науката за публичната комуникация, но определено върши работа като правителствена комуникационна стратегия. Непрекъснато променящите се позиции, противоречиви изказвания и взаимноизключващи се мнения, както на различните членове на кабинета, така и на едни и същи хора в рамките на много кратки периоди от време, водят до следното: в началото сме объркани, после сме възмутени, после точката на кипене отминава и спираме да обръщаме внимание. Колко удобно във всяка фаза. Обърканият народ е манипулируем, възмутеният народ е емоционално нестабилен, а безразличният народ е мечтата на охлокрацията. До този извод стигнах-цялото това изобилно, крещящо и разносопочно говорене е нарочно, все едно въртиш в несвяст тунера на радиото. От цялата работа има и добавена полза: тъй като журналистите (поне по правило) са хора, които по-трудно от останалите се объркват и отказват, но по-лесно се възмущават, те продължават да проследяват непроследиматата непоследователност на противоречивостта, а през това време се случват прелюбопитни неща, които, обаче, остават в сянка. Например, сменя се (отново) шефа на НЕК, назначава се (пореден) нов човек в екипа на образователния министър, лошите дългове надминават 1 милиард лева. Тези неща обаче остават зад завесите на медийния цирк, разиграван вече с професионално хладнокръвие от трупата на "Дондуков" 1. Цирк дотолкова, че да не се намира сериозна аргументация дори и за най-атакуваните правителствени решения. Сериозно ли е, докато телевизиите пускат прочувствени репортажи за болни хора без болници, вместо да обясни и обоснове нуждата от реформи и да гарантира алтернатива на гражданите, засегнати от промените, министърът на здравеопазването да обещава хеликоптери, вместо линейки и 100 лева за докторско дежурство?! Та дори убедени защитници на здравната реформа като мен да се усъмнят в правилността й. Защо се случва това-за да се отметне по-лесно утре, уж отстъпил пред народната воля? Или защото министрите не са длъжни (или не могат, или не искат) да обясняват на обществото действията си? Или защото това, което се случва, се случва с нас или без нас, или въпреки нас, но очевидно, не заради нас, гражданите на държавата. Хубаво го каза Симеон Дянков това за пропадналите политици, особено ако не забравя, че пропадането е падане от много високо до много низко. Например от близо 45 процента изборна подкрепа до обслужването на 4-5 крупни интереса. А ако не сте съгласни с написаното в този блог, имате право да протестирате на отстояние поне 5 метра, благодарение на президента Георги Първанов.