Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Мина 14-ти Февруари, който у нас по-възрастните прагматично употребяват като поредно оправдание за да се напият яко, докато на запад по-скоро сякаш е празник на романтиката. Редно е и да го спомена и аз, с няколко цинични думи.

Циникът, това е човек идеалист. Той вижда в живота само идеален прагматизъм. Живот отърсен от романтика. Живот, в който няма добро или зло. Който не е просто добър, или лош за никой. Живот, който е идеален сам по себе си. Такъв, какъвто е. Циничен.

Според циника, романтизма изглежда е форма на самозаблуда, която може да прерастне в групова и масова такава. Създава вярвания, които нямат общо с действителността, и я изкривяват по този начин. Създава религии. Вяра, в която самият факт, че няма доказателства, е достатъчен за да ни кара да вярваме. Вяра, която е един виртуален свят, мисловен вирус живеещ и предаващ се между хората, тъй като никой не се ражда вярващ, а става такъв само под въздействието и заразата на другите, и после действа все едно това е истина. Вярвания, които виждаме всеки ден под всякакви форми – моят отбор е най-добър, комунистите са виновни за глобалното затопляне, Исус е умрял за да ни спаси, Мохамед е от семейството и родата на Исус, българите са втори по интелигентност в света, моята политическа партия цели прогресът на народа и т.н. и т.н.

Романтикът вярва, че Мария може да е заченала Исус непорочно. Циникът пък се чуди как една жена е успяла да излъже мъжът си, че е заченала непорочно и той да и е повярвал така, че и 2000 години след това кръв да се лее, войни да се водят и хора да умират, в името на тази лъжа?

Така и знакът на любовта, сърце, е нещо, като символ на романтиката. Но е спорно какво точно общо има с действителността!

И всеки може да се убеди сам! Какво общо има това,

с това?

Романтиката предполага, че това последното е символът на любовта, който един мъж дава на една жена, евентуално на 14-ти Февруари. Циникът вярва, че има нещо неразбрано тук, и това не може да е точно сърце, защото не изглежда като него!

А аз се замислих, има ли нещо, което да обедини истините и на романтиците, и на циниците тука?

Вгледах се, и видиях!

Просто то може би е започнало цинично, но се е изродило в романтика и заблуждение!Достатъчно е просто човек да се замисли на какво всъщност повече прилича този "знак на любовта"? И когато бива подаден от един мъж на една жена, как всъщност изглежда, в зависимост от това дали го получаваш или предлагаш (подаваш)?

Така може да се види ясно и от къде се е получило заблуждението на романтиците:

И след като се ориентирате в мисълта ми, на един циник, може би вече ще ви стане ясно и какво точно представлява и какво точно пронизва стрелата на Амур, този (уж) друг символ на любовта: