Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Какво ли би ми се случило, ако кажа на заместник-градския Роман Василев: "Г-н прокурор, вие сте АБСОЛЮТНО ПЕРДЕ? Съжалявам да изрека тези думи, но след последната показна акция по време на ареста на бившия военен министър Николай ...

Снимка: официалният сайт на филма

Дали пък „Светът е голям...” няма да се окаже спасението на българското кино? Майната му, понякога си е направо редно да използваме гръмки изказвания, особено ако така се чувстваме.

Истината е, че в последните 20 години има и други български филми, които да са ставали за гледане и дори да са били приятни (веднага се сещам за един чудесен „Изпепеляване” с Параскева Джукелова, Деян Донков и Стефан Вълдобрев), но в последните 2-3 години имаме истинска „експлозия” от качествени ленти. Започна се с „Дзифт”, но „Светът е голям...” с най-голямо спокойствие го слага във вътрешния си джоб.

Издайничества по сюжета нататък...

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” проследява историята на едно карловско семейство, разделено от тежката съдба на емиграцията през Желязната завеса. Бай Дан (в ролята – югославската легенда Мики Манойлович, който играе превъзходно) е местният майстор на таблата и местната „голяма уста” с подобаваща история с „народната власт” и ДС. Жена му – баба Сладка е типичната българска жена, която е готова на всички за семейството си (Людмила Чешмеджиева прави изключително симпатична и ненатрапчива се роля и заслужава големи похвали дори само за сцената, в която получава картичката от близките си – една от най-емоционалните във филма).

Дъщерята на бай Дан и баба Сладка – Яна (Ани Пападополу) е омъжена за Васко (Христо Мутафчиев), който работи в местния завод. Синът им Сашко (в ролята немския актьор Карло Любек) е любимецът на бай Дан и бъдещата звезда на таблата. До момента, в който бащата на Сашо не взима решението тримата с майка му да избягат зад граница. Причината е, че Васко е притискан от местния ДС-дерибей (в ролята страхотен Николай Урумов) да следи и да доносничи срещу тъста си. Сцената, в която подгизналия Васко играе табла с бай Дан и косвено му разказва какво се случва и също косвено получава съвет какво да направи също е много оригинална.

Оттам нататък действието в ретроспекциите проследява перипетиите на семейството от двете страни на завесата – трудното бягство и първите тежки дни в бежанския лагер край Триест, Италия.

Същевременно в основната линия на действието филмът започва в катастрофа, в която родителите на Александър (вече 20-и-няколко годишен германец от източен произход) загиват, а той загубва паметта си. Остарелият му дядо Дан идва от България, за да го види и съвсем по нашенски си поставя за цел да върне внука си към живота и да му помогне отново да намери пътя си.

Историята навярно е достатъчно клиширана, но е и оригинална. Има много елементи и малки детайли в нея, които създават крайно приятно впечатление за филма (например в един общ план в края на филма, пътуващите с колело бай Дан и Александър преминават покрай предизборен билборд на героя на Николай Урумов – бившият ДС агент – който вече е строител на „Нова България”).

Оценка (по скалата на ju): твърдо 5!