Любимци в новините: постоянни и променливи величини

"Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги, както за всеки един престъпник - както трябва. Долу на земята, на колене!"

Това са думите с които зам.-главният прокурор Роман Василев осъществява ареста на бившия военен министър. Няма да коментираме дали е виновен или не. Това би трябвало да реши съдът.

Дали обаче полицията и прокуратурата не превишиха ли правомощията си? Дали не нарушиха по някакъв начин правата на арестувания? И кое, в крайна сметка, предизвиква одобрението на част от зрителите на показните телевизионни акции на МВР срещу заподозрени в извършване на едни или други престъпления?

Демонстрираната години наред недосегаемост на престъпниците и редицата очевидни, но ненаказани престъпления във вреда на цялото общество натовари напълно неоснователно полицията с очакване за възмездие, граничещо с изпреваща правосъдието мъст. От там идва и първосигнално одобрение на рейтинговите арести на заподозрени, показвани по медиите като част от сериал с различни имена на сериите: Наглите, Лапачите и какви ли още не. Цялата гротеска кулминира в показното задържане на бившия министър Цонев, при което действията на прокурора стигнаха до измерения, граничещи с гавра, тъй като поведението на заподозрения с нищо не предполагаше унизителното за него и близките му отношение на ченгетата, както и тиражирането на тези кадри в медиите. Това бе гавра, която потъпка основния принцип, по който трябва да се води полицията при употреба на сила — ако това е абсолютно неизбежно за налагане на мярката за неотклонение. В този случай — арест. С това си действие прокуратурата и полицията направиха няколко напълно ненужни глупости: превишиха правомощията си, нарушиха правата на арестанта, развързвайки ръцете му да осъди държавата в Страсбург (защото дори и да накажат прокурора, това няма да е достатъчно, докато не се възмезди и потърпевшия). За сметка на това пък помогнаха за понататъшното профилиране на стила "Борисов", както и на симпатизантите на охранителя-премиер, които, за огромно съжаление, са готови с лека ръка, кръвожадно очаквайки възмездие, да пренебрегнат принципите на демократичното правораздаване, налагайки ни силови и рискови методи.