Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Мрежа за социални контакти


Когато бях малък, другите деца не обичаха много да играят с мен. Когато майките им ги питаха защо, те изтъкваха две основни причини – че съм бил дебел и че съм получавал само шестици. Аз искрено страдах от това и дори се записах да тренирам борба, за да отслабна – в резултат на което скоро последователно набих всички, но пак не ме обикнаха. Сигурно е било заради шестиците.

Породените в този период от живота ми комплекси ме оформиха като самотник, макар и доста интелигентен (отново подозирам шестиците). Но винаги ми е липсвало искреното общуване с непознати хора, с които да мога да споделям мислите и мечтите си.
И ситуацията си остана такава, докато се появи Фейсбук.

Само че и тогава в началото беше трудно – нали някой трябва да те покани да му станеш приятел, а като не познаваш никого... И един познат ме посъветва – ами създай си група и хората ще дойдат. Каза, че основното било да си избера благородна кауза, да визирам нещо популярно и групата да бъдела отворена за всички желаещи.
Останалото идвало само.

Лошото се оказа, че всяка кауза, за която успях да се сетя, вече съществуваше. Имаше „Фенове на пържения боб” и „Врагове на мусаката”, група „Забрави каквото си научил” и друга - „Да си спомним за затвора” – абе изобщо всичко. И когато вече бях почнал да се отчайвам и отидох да хапна ( навик от детството) , нещо се се мярна на пода и изчезна под шкафа.
Така се роди групата „Да спасим кухненските хлебарки”.

Преписах каквото намерих в Уикипедия, сложих снимка на лъскаво насекомо и зачаках нови приятели.

Първите двама дойдоха почти едновременно, вероятно от някой форум, понеже веднага се скараха. В продължение на десет поста изясняваха кой бил „синьо говедо” и кой – „чорбар”, а после изчезнаха също така внезапно. Дори не успях да се включа в дискусията.

После се присъедини някакъв „ Иван от Еверест” и напсува правителството. После напсува бизнесмените, полицията, съда и международното положение. Внимателно го попитах какво мисли за съдбата на вечно преследваните кухненски хлебарки – смята ли, че в едно цивилизовано общество...?
Тогава той напсува и мен и изчезна.

Следващата беше „Мимчето”. Тя сподели, че хлебарките са едни мили пухкави същества, които се катерят по дърветата и ядат евкалиптови листа. Дори каза, че тя самата имала като малка подобна играчка и обичала вечер да заспива с нея.
Внимателно попитах да не би случайно да има предвид коалите. Момичето помисли, отговори, че вероятно – да, но и хлебарките също били много мили същества и...не довърши. Вероятно междувремено се бе присъединила към още някоя група.

Почаках още малко, а после влязох под измислен ник и написах, че това е една много благородна кауза, понеже у нас хлебарките за съжаление вече са на изчезване , та...
„Ти луд ли си бе ?” – гласеше следващия пост – „Два месеца ги тровя - и нищо. Жената не смее да влезе в кухнята да ми направи салатка – вика, много гладно я гледали. Какво ти „на изчезване”, станали са като костенурки и нощем като тичат, трополят и ме събуждат.”
Опитах се да обясня, че подобни мутации не са много характерни за хлебарките, но него вече го нямаше.

Докато чаках следващото посещение се разрових из интернет и допълних знанията си по въпроса. Дори се почувствах малко като опитен хлебарковед.
Оказа се – напразно.

„Отдавна чаках подобна дискусия” – гласеше следващия пост – „Още щом прочетох Кафка, разбрах че нещо такова рано или късно ще се появи. Присъединявам се с удоволствие.”
„Ами.. благодаря. Аз просто исках да се опълчим срещу човешката жестокост, която..”
„Да, да, хората са жестоки... Много сте прав. Пълзя си аз оня ден по пода и един като ме подгони с чехъла...”

Излязох светкавично от Фейсбук, за по - сигурно дори угасих компютъра, облякох се и отидох в кварталната кръчма. Макар че там ракията е малко менте, хората са нормални - поне до третата чаша...
Но са искрени и най – важното – виждаш кой седи срещу теб. А в социалните мрежи...

Арестите на МВР

"Наглите", "Недосегаемите", не знам кои си...

Карикатура: Доньо Донев

Правилата на играта

Днес втора група „Бърборани” в детската градина имаха открит урок. Показаха ни как броят до 5, познават звуковете (не буквите, разликата е важна!), как танцуват и най-важното: как спазват правилата. Когато госпожата зададе въпрос, не се крещи, а се вдига ръка. Когато трябва да се рисува, не тичат всички за моливи, а един отговорник на масата носи чашката с моливи. Когато свършат занятие, всеки си прибира столчето на място.

И аз с изненада откривам, че 5-годишната ми дъщеря, която спешно се разболява или натъжава само при споменаването на прибиране и почистване вкъщи, изпълнява всичките си задължения с готовност и сдържана гордост. Без „Ама аз ли...”, „Ама защоооо”, „Ама сега ли...”. Бръснещ поглед наоколо ми показва, че не съм единствената с невярващо изражение на лицето.

И като се замисля, това май е най-важното. Спазването на правилата. Дъщеря ми е на 5, но вече знае, че има задължения, които трябва да спазва. И все по-рядко се пробва да мине метър дори и вкъщи. Има за пример 8-годишния си брат, който за последното си провинение (грубо отношение към сестра си) дори се самонаказа без компютър.

Големият въпрос, който не ми дава мира, е права ли съм. Правилно ли е да възпитавам децата си така, при положение, че светът около тях ме опровергава непрекъснато. Опровергават ме майките, които водят децата си в детската градина с чантички с гримове (детски), въпреки че ние с дъщеря ми сме се разбрали, че децата не се гримират. Опровергават ме съучениците на сина ми, които му се подиграват, че няма „Пи Ес Пи” и рисуват със спрей по току-що боядисаната фасада на училището. Опровергават ме хората в трамвая, които пътуват без билет и обсъждат снощния секс в „Биг Брадър”. Опровергава ме правителството, което признава за скрит бюджетен дефицит и дава 15 милиона лева за първата копка на бъдещ музей....

Музей на какво?

На изчезващите принципи? На неспазваните правила? На изгубения морал? На несбъднатите мечти? На незапочнатите и недовършени реформи? На незабравения и незабравим социализъм?

Нищо чудно, че не ни разбират в Брюксел. Европейците не говорят нашия език. Език без правила. Език, от който е на път да отпадне пълният член, защото никой не го спазва. Езикът на намигването, на хитричкото заобикаляне на правописа и пунктуацията, както на закона и морала. Езикът без въпросителни, но пък с твърде много удивителни. Език с много патос, но с малко смисъл.

-Петьоооо, изтръгва ме от мислите ми гласът на госпожата, защо не ме слушаш!

-Защото тати ми е донесъл нова полицейска кола, госпожо!

Бойковият Рубикон

Снимка: Dariknews.bg

Спомняте ли си старозагорския ремонт на министър Масларова? За реконструкцията на бившата болница в града в социален център към министерството бяха похарчени около 18 млн. лева – толкова, колкото да се бутне и построи наново сградата... два пъти. Мисля, че този проект се оказа последният, но ГОЛЯМ пирон в ковчега на едно правителство. Черешката на тортата, която се превърна в нарицателно за онова, което го характеризираше – мащабна, арогантна, безпардонна корупция.

Кажете ми, не ви ли напомня идеята за "Български Лувър" на старозагорската болница? Идеята на кабинета навярно принципно не е лоша – сегашната Национална галерия за чуждестранно изкуство и бившата сграда на МЕИ да се превърнат в модерен музеен комплекс от около 20 000 кв.м (запомнете цифрата). Сумата, определена от Министерски съвет за реконструкцията – 28 млн. лева. Или цена на квадрат – 1400 лв. (или ~ € 716).

Работещите в строителния бранш знаят, че строителството от нѝва до напълно завършена и обзаведена луксозна сграда струва някъде от порядъка на максимум € 500-600/м2. Разбира се обзавеждане и луксозна предвещават огромни порядъци на цената, но говорим за пълни разходи свързани с проектиране, проучване, копаене, наливане на бетон, изграждане, настилки, довършителни работи и т.н.

А тук имаме готова сграда. Вярно порутена, но сграда.

Дали пък "Лувърът" няма да се окаже първият пирон в популярността на г-н Борисов и правителството му?

Струва ми се излишно да коментирам доколко е разумно да се харчат 12 млн. лева (заделени в бюджета!) в година, в която спорим дали бюджетният дефицит ще е 5% или 20%.

Също не ми се отбелязва как Бойко Борисов (лично) подарява на бъдещия музей картини, купени с...бюджетни (общи) пари.

Подобни въпроси не вълнуват общественото ни съзнание. Но бъркането (или съмнението за) в кацата с меда е способно скоропостижно да прати рейтинга на министър-председателя там, където той никога не би искал да го вижда. Така че Рубикон е пресечена, остава само да видим дали римляните са готови да простят...

Когато бях ...

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.

На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.

На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче.

На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко, което имах.

Сега съм стар и мъдър.
И си търся момиче с големи цици.

Разни фотографи 9

Чудя се, доколко е адекватна тази селекция, в момент, в който в България се прави изложба с амбициозното име "Портрет на едно поколение", и кой от двата свята аджеба е нормалният. Както и да е, ето то новата порция фотографи:

Марион Венан, Гилда Давидян, Джонатан Мей, Игор Дроздовски, Аделин Ме, Еривер Ихано, Рип Хопкинс, Валерия Лазарева.

Джейми Нелсън, Йолайн Снайдерс, Анна Ди Просперо, Джим Фискъс, Сергей Сараханов, Ейткън Джоли, Ричард Бърбридж, Денисон Бертрам.

Лукаш Дворжак, Масимо Леардини, Валдемар и Макс, Михал Мартиховец, Емануеле Коломбо, Мат Стюарт, Алин и Жаклин Тапиа, Линдзи Джосал.

Джулия Солер, Христя Каминска, Майк Бейли-Гейтс, Ерин Мълвхил, Раян Юун, Ира Бордо, Даниел Терио, Кейд Мартин.

Перла Марек, Борис Овини, Фурка Ишчук-Палцева, Атила Козо, Йонас Файге, Марлийн Марино, Кале Веесаар, Виктория Карелина.

Ярослав Мончак, Хонер Акрави, Андрю Кюкендал, Жислен Яри, Шелби Лий Адамс, Лоти Скот, Ирис Хум.

Мачек Кобиелски, Мари Сараи, Алисън Скалпула, Криси Уайт, Емили Мълър, Грегъри Колбърт, Настя Василева.

Дидо Фонтана, Крис Литъл, Майкъл Флорс, Ембърли Валантайн, Андреа, Мегна Лал, Андрей Рибалка, обикновени хора, голи, без грим - Минеаполис 2005 и Сао Пауло 2010.

Премиерът да чува разумните идеи

Най-ценното за един премиер е конструктивната критика. Когато има проблеми, те трябва да се посочат и да се търсят решения. Това прави СДС и Синята коалиция. затова и СДС написа антикризисна програма.  Вчера слушах Сидеров, който обясняваше, че подкрепял всичко, за да имало стабилно правителство. Всеки трябва да бяга и да се крие от някой, [...]

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване