Любимци в новините: постоянни и променливи величини

                             Снощи пак се събрахме на пейката в междублоковото пространство. Взех...

Ако у нас си имахме един Ейяфиалайоекул (Eyjafjallajoekull) и той изригнеше ненадейно, би било истинско облекчение за всички. Първо, България ще изчезне от европейската карта моментално и обективно. Без да се налага някой да поема политическа или, не дай Боже, лична отговорност за това. От този факт следва а) Европа си отдъхва и б) България въздъхва (и се закашля от пепелта). Европа си отдъхва, защото пепелта напълно скрива необходимостта да си дава сметка, че България съществува и отгоре на всичко е член на ЕС. За кратко поне, няма да се налага да се чертаят апокалиптични сценарии за бъдещето на Общността с българския принос в нея и особено ако кандидаства и за еврозоната. По европейските летища няма групи възторжени пристигащи, говорещи като че на руски, а всъщност на български диалекти.

В същото време, властите в София също ще си отдъхнат под облака вулканична пепел. Няма кой да пътува, че да се ядосва на летището. Няма кой да пита какъв ни е бюджетния дефицит, че да се червим. Няма кой да критикува съдебната система, че да се налага полицията да нахлува в къщите на хората, за да си пише актив пред магистратите. Никой нищо не вижда и никой нищо не пита, щото кашля. А хората даже и не знаят, че е изригнал вулкан и мислят, че всичко е от „Мариците”. Или от наплива на пернишки турбоголфове към София.

И всъщност никого не интересува откъде е пепелта (освен ако не е от къщата на Биг Брадър, тогава трябва спешно да се пусне телевизора!). Важното е, че под прикритието на (не)обичайния мръсен сумрак ще може да се бият жените, да се краде, да се лъже, да се фалшифицира-въобще, всичко по старому, но на сигурно.

Ако у нас си имахме един Ейяфиалайоекул и той изригнеше ненадейно, бих искала да съм в кратера му. Dust in the wind.

Снимка: http://www.cbc.ca

Последните 20 години сочат, че разширяването на ЕС и НАТО е най-добрият начин да се повиши сигурността на нестабилния регион. Но дори и да има опасност от тероризъм на скопски терористи, как трябва да се неутрализира тя? Като Македония се присъедини към западни клубове, проспериращи, и, при добър късмет, добре управлявани? Или като се държи отслабена, разделена и изолирана? Така че дори и гърците да са прави, посоката, която са избрали, изглежда погрешна.

Из анализ на "Икономист" за европейското бъдеще на Македония и спора за името

Продължавам новата категория „Събота късен следобед“ с обяснение на заглавието й. За по-младите читатели на моя блог сигурно тази фраза е неясна. Но поколенията, които са били свидетели на края на комунизма и последвалия преход след това, са запазили в съзнанието си това словосъчетание. През 1992 година БНТ започва излъчването на магазинно предаване с това [...]

На първото си лайф шоу покрай импийчмънта, президентът, очевидно раздразнен от "нахалния" въпрос на Сашо Диков, отговори недвусмислено: "Не съм убивал архар!"

Мина се време, а аз попаднах на следния интересен доклад на Международната работна група по дивите кози (pdf). Превеждам, без претенции за съвършенство, част от текста, а целият материал може да прочетете сами тук, или ако си свалите файла, прикрепен към текста:

Президентът на България убива застрашен Северцов архар в предполагаема защитена зона в Узбекистан.

Според информация, получена от заместник-управителя на Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) в Узбекистан, на 7 ноември 2008 г. президентът на България е посетил защитената зона.

В региона на централния планински връх Хаят баши той изчакал 2 архара, които били насочени към него от служители на резервата, при което той застрелят единия овен. За последните две години узбекските власти не са издавали никакви разрешения за износ на тази застрашена дива коза (описана в CITES , приложение 2 като Ovis ammon severtzovi). Така, възможно е българският президент да е изнесъл трофея без разрешение на CITES. Разрешението за лов е било издадено от министерския съвет, но най-вероятно за горския регион (Лезхос), а не за територията на резервата, където ловът принципно е забранен.

...Ловуването в Нуратинския резерват има далеч по-лошо въздействие върху популацията на архарите и техния хабитат, от това, просто да застреляш стар, самотен екземпляр.