Българско

Изгониха ни от паркинга на хотела, защото куфарите вече не бяха в стаята, а в багажника. Не им бяхме клиенти вече. Раз’и’аш ли. А на празния паркинг трудно можеше да се намери място за паркиране. Или пък можехме да им даваме по два лева на час, докато майка ми излезе от конференцията.

Цирк?

Не, хотел Форум в София. Нещастници. Ако имаш път натам, прати им много поздрави от мен, ще се сетят.

Преместихме колата. Зад нас паркира друга и така затвори тротоара за пешеходците. Жената излезе от колата, пусна алармата и закрачи по разкаляната улица. Очевидно няма какво да губи, щом и без чест е останала.

Както и всички онези на моята възраст, погрижили се около пейките да има повече боклук, отколкото в кошчето до тях. Но пък баничката за 79 стотинки беше вкусна. Наложи се да платя с кредитната си карта, защото касиерката в Билла сега засядала и нямало как да приеме десетте ми лева. Поне ми се извини, ама приятен ден не ми пожела.

Момиче с розов панталон, блестящи очила и самонадеяна походка яростно говореше по телефона, когато я подминахме по пътя към кафето. Имах нужда от чай. Чай от мента.

Възрастен човек обясняваше на друг нещо. Умуваха над партия шах на ръба на тротоара. Поздравих ги и продължих. Не се стърпях, зарадваха ме.

Когато се качихме в колата, Фред от семейство Флинстоун се караше на една лелка, която не му даваше да паркира на мястото, предназначено за инвалиди. Как можело, та то боли празно!

Е, нямаше как да не си помисля за Швеция, съжалявам. Всъщност не, не съжалявам, Фред си тръгна още по-нещастен след тежкото поражение, пък и изглеждаше, а и се държеше като дрисльо от каменната епоха.

Добре дошъл, а? Благодаря. Беше забавно. Пък сутрина е красива. Сърцето ми бие бързо, вероятно от любов, пия си горещия чай, надничам през прозореца, а ключовете за гаража подскачат в ръката ми. Време е за вело-разходка!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: