Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Министърът на здравеопазването Ана-Мария Борисова била казала „Социално политическият момент налага отстъпление за тютюнопушенето“ по повод приетите на първо четене от ГЕРБ и АТАКА промени в законът за здравето, по твърдение отменящи пълната забрана за пушене на обществени места предвидена от първи юни тази година, но в действителност отменящи и НАСТОЯЩО ДЕЙСТВАЩИЯТ МОДЕЛ с разделението в заведенията на зони за пушачи и непушачи. Нека оставим малко на страна, къде са другите държави в ЕС, договорената на срещи на съвета на министрите на практика пълна забрана за 2014-та, факта че всичките ни съседи, включително Турция и Македония имат пълна забрана и по-рестриктивен режим, дори и това, че предложените промени дефакто правят България държавата с най-либералният режим в целият ЕС. Нека не обсъждаме това че над 70% от Българите (без значение пушачи непушачи) според проучванията подкрепят пълната забрана. Нека оставим на страна дори факта, че и най-върлите подкрепящите промените, не крият, че тук става въпрос за изключителен лобизъм от страна на тютюневата индустрия (а дори ДПС, които уж защитават производителите на тютюн са за пълна забрана) и че по правилното изказване би трябвало да бъде „Социално-икономическият момент налага отстъпление“.

Това което мен изключително ме дразни е изказването на министъра. Министъра на здравеопазването има САМО ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ГРИЖА – и това е здравето на хората! Социалният момент е работа на министъра на социалните грижи. Политическият момент е работа на премиера. Икономическият момент е работа на финансовият министър и на икономическият министър. Но министъра на здравеопразването трябва да се интересува само от здравето! От кога започна ЗДРАВНИЯТ министър на ГЕРБ да преферира социално-политическият момент пред здравето на хората? Така ли ще си върши работата тя и цялото министерство или правителство?

Седя и си разсъждавам по повод статиите, които чета за паниката по отношение на фискалните проблеми на бюджета. Аз разбира се не я разбирам тази материя, но вярвам че всичко трябва да подлежи на логика, за това си анализирам и да видя какво мога да осмисля, да си успокоя душата от притеснения (ще ме жилят, ама да има за какво). Говори се на приливи и отливи за вдигането на ДДС с 4 а дори и с 5%. Целта е да се намали бюджетният дефицит. Колко обаче е той не е ясно, най-лошите предзнаменования казват 2 милиарда лева на годишна база, а най-оптимистичните около 600 милиона. Износът се подобри неочаквано април месец, Нефтохим заработи, и този месец нещо митническите приходи се пооправиха. Явно няма толкова много поводи за бюджетна паника. Дефицит обаче определено има. И това което ме учудва е защо е необходимо да се вдига ДДС-то, което засяга абсолютно всички стоки. При това не ДДС-то за Туризма, което е 7% да се възстанови на 20, както си беше, а да се вдигне другото ДДС, дето се плаща от всички, върху всички стоки, ама туризма не се пипа. Някой казват – ако бюджетният дефицит не се намали, не можем да влезем в ERM II. А не влезем ли в ERM II рано или късно ще фалираме, па имаме и неоперативни почти 7 милиарда (гаранцията на борда), за които куп бивши правителства обясняват как са го предали този резерв на следващите, макар той да не може да се пипа и да трябва да се поддържа по закон. А дори и да не влезем в еврозоната, финансовата ни система ще изпитва други недостатъци (лихви, резерви, обръщания на валути) тъй като Еврозоната ни е основен търговски партньор. Да не сме в еврозоната носи огромни недостатъци и е безспорно, че това е следващата голяма цел за икономиката ни. Но влизането не ни защитава от фалит (виж Гърция, Италия, Испания, Ирландия и Португалия) а само ни дава по-голям буфер за лавиране в тежки ситуации, какъвто ако сме умни ще употребим като Германия (подобряване на производителността на труда и износа), а ако сме глупави като Гърция и Португалия. Съмнявам се обаче някой да вярва истински, че на този етап сме готови за еврозоната и ще действаме умно пред протестиращи земеделци, искащи пари за да не работят (баси какъв ужасен страх има от това земеделците да започнат да работят, че толкова пари им дават). Ние балканците не сме по подобряването на производителността на труда. По скоро сме по получаването на повече екстри за по-малко усилия (намаляването и). Кой не иска 13-та и 14-та заплата като в Гърция, нищо че нейният смисъл оригинално е бил да се държи основата на заплатата ниска, за да може пенсиите да са ниски, да не натоварват бюджета (но са убили идеята, добавяйки в последствие и 13-та и 14-та пенсия). Ето ти един жив пример – на държавна служба има огромно количество служители. Но те не създават никакъв протукт, тъй като по същество са обслужващи дори обслужващата икономика. Те са косвени катализатори, но зависят от другата „реалната“ икономика. Когато реалната икономика се свива е редно държавните разходи да се свиват. Но това не е винаги така. В България в момента държавните разходи (преразпределението на БВП от държавата чрез преки или косвени данъци) се движат около 41% от БВП. Това са вашите данъци. 41 стотинки от всеки ваш лев, някой държавен чиновник, а не вие, определя за какво да се похарчат. И противно на наложеното мнение, че у нас „данъците са най-ниски“, това въобще не е така. Едни данъци са ниски (корпоративен данък) други обаче са доста високи (ДДС, някой акцизи, осигуровки) и сборният ефект е 41 стотинки на всеки лев. За пример в Полша данъците са на половина (20тина процента), а това е единствената държава в ЕС с икономически растеж за миналата година. По-ниски са и в Словения, Словакия, Великобритания, Ирландия, както и в 3/4 от всички други държави в ЕС. Казано с други думи, противно на думите на някой синдикалисти, данъчното бреме у нас е едно от най-високите в ЕС, а не най-ниското. Е в Германия е малко по-високо от нашето (43%), но Германия издържа и цяла Европа, включително и нас, а сега ще платят и едни невъзращаеми 10 милиярда евро на Гърция само този месец.

Статистиката в България показва, че най-големите приходи за бюджета се получават при около 38-39% преразпределение на БВП, при по-малко – идат по-малко приходи за държавата, при повече, на народа му става по-изгодно да крие данъците, и никакви схеми за контрол (а нашите са едни от най-добрите в ЕС, колкото и да ги критикуваме) не помагат. Но разбира се, разсъждавам, когато реалната икономика се свие, ако държавата не свие разходите си, ще има нужда да получи повече от БВП-то за да поддържа настоящото си ниво на разходи. Тоест ако вие сте изкарвали 1000 лв на месец и държавата ви е взимала пряко или косвено 400 от тях, като приходите са ви паднали на 900, държавата пак иска да ви вземе 400 повишавайки общото данъчно бреме от 40% на 44%. Ако го бе запазила на 40% вие щяхте да имате 40лв повече. Но държавата иска вашите 40, тъй като я е страх да действа бързо, и я е страх от протести.

Доколкото знам производителността на труда се определя от произведеното БВП разделено на броя на работниците в една държава. В България то е ниско, заради ниските цени на стоките, работната сила и услугите. Когато се пресметне в PPP – Purchasing Power Parity, или индиректно казано „в стоки“, то не е толкова драстично ниско, но все си е по-ниско от европейското. Но тъй като БВП-то се създава основно от „реалната“ икономика, то увеличаването на държавните данъци за да се запази нивото на разхода на държавата, индиректно намалява коефициента на производителността на труда. Сметката е много проста – ако X хора са произвели Y БВП, и имаме екстра Z държавни служители, то производителността на труда е Y/(X+Z). Ако Y намалее заради кризата, производителността пада, ако не падне и X и Z. И докато падането на X зависи от пазара, и то се случва автоматично (безработицата пораства), то Z зависи от държавата, или казано с други думи производителността на труда пада, ако държавата не намали разходите си. И то пада небалансирано. Колкото и парадоксално да звучи, ако държавата уволни 50% от държавните служители, обещавайки да им плаща 99% от заплатите (айде да не е 100, че звучи грубо), разходите и ще са същите. Но производителността на труда ще се повиши, тъй като нивото на работниците ще се намали, без това да засяга съществено реалната икономика. Нещо в повече, част от тези уволнени 50% ще си намерят работа в реалната икономика. Нека да си представим, че това е дори само 1/5. Те ще почнат да произвеждат БВП, и държавното такова ще се повиши. Както и приходите от данъци. И производителността на труда също. Направо се чудя, защо ли нямаме правило, броя на държавните служители да зависи от БВП-то. По-малко БВП – съкращения. То уж така трябва да е, ама държавата я е страх от протести. А иначе има прост извод - у нас производителността на труда е ниска, защото имаме раздут държавен сектор.

Но да се върнем на ДДС-то. Чета че целта на увеличението е да се запълни дупката в бюджета, за да паднел дефицита, за да имаме шанс за ERMII. Обаче за да имаме шанс трябва да отговорим и на техническото условие за инфлацията (минимално необходимо но не достатъчно условие за покана в ERMII е изпълнението на техническите условия). Обаче вдигането на ДДС с 5% е минимум 4% инфлация на годишна база, тъй като то засяга абсолютно всеки стокооборот (освен сивата икономика). Някой производители може да намалят печалбата си (което ще удари данък печалба), други заради острото свиване на потреблението на хората ще завишат цените си с повече, за да могат от по-малко продажби да правят по-голяма печалба за да оцелеят (тоест ежедневни стоки ще се превърнат в луксозни), и всичко това ще се избалансира в минимум 4% инфлация. Предприемането на такъв ход в средата на годината, предполага 2% екстра инфлация. Но дори тя е повече отколкото трябва, и също убива ERMII. Ако или едното или другото действие обезсмислят ERMII каква е причината да изберем едното пред другото, в името на ERMII? Сигурно има и куп други проблеми, които трябва да се изчистят и сметнат, но реално въпросът остава.

Но се замислих, ако държавата свие разходите си с екстра 9%, няма да има нужда да се увеличава ДДС-то. Няма да има инфлация. Ако то е от освобождаване на служители, дори и с обезщетенията ще е по-евтино, повишаващо БВП и повишаващо производителността на труда...

Обаче чета във вестниците – едно министерство било свило преди няколко месеца 10% и сега с още един транш още 5%. Друго на два транша по 10%. Трето с други проценти. Но МВР и МО почти нямат свивания, а са с най-голям дял от общите разходи. Другите трябва да се свият почти наполовина за да не се свиват те. А на всеки опит пряк или скрит на МФ да ореже и техните разходи, излиза я вицепремиер, я премиер, поне 4 пъти до сега, да ги отказва на заседанията на кабинета, без мотивация. Сигурно е, че има какви оптимизации да се правят там, винаги има. Предвидените, но не изпълнени 10% съкращения на разходите сборно изглеждат над 200 милиона (вероятно половината от липсата в бюджета). Но човек ще вземе да рече, че премиера го е страх от МВР или МО. Може би защото те имат оръжия. Или може би щото както казваше един лозунг „МВР – единствената опора на народната власт“. Вярно е, че в криза престъпността нараства. Но също така е вярно за на вътрешно министерство България има най-висок щат в Европа на 1000 души. Нашите се оправдаха – полицейският щат е по-малък, наполовина, та трябвало само той да се смята (тогава пак сме сред най-големите, но не с толкова драстична разлика). Но това иде да рече поне, че има една друга половина, дето май може да се оптимизира. Но може и друг да е страхът. Като гледаме небезизвестните братя Галеви, статистиката показва, че нарочените престъпници имат сред себе си повече бивши или настоящи служители на МВР, отколкото е средното съотношение на такива служители към граждани в държавата. Човек би рекъл, че може би поради прекаленият си професионален сблъсък с престъпността, рискът да премине границата при един полицай е по-висока отколкото при нормалните граждани. Освобождаването на служители може да е директно наливане в престъпността. Или казано с други думи, ние гражданите си плащаме, да им дават държавни заплати, за да не им плащаме после рекет. Което си е един вид пак рекет. Ма рекета май не се калкулира в производителността на труда, БВП и бюджета... Всъщност даже четох, че по нечии оценки България има най-високото ниво на скрит и неотчетен БВП, стоящ в „сивият“ сектор – 37%. Сиреч нашата производителност на труда може да е и дори 40% по-висока, което в PPP вече ни води май в средата на европейското...

То разсъждения бол, но изводът е прост. Няма влизане в ERMII без орязване на държавните разходи, математиката просто не излиза. А орязването на държавните разходи носи и други преки и косвени ползи. А няма такива без пипането на разходите и на МВР. Или казано спекулативно - вдигат ни ДДС-то за да не пипат МВР-то.

Премиера казал - днес ще вдигнем ДДС-то с 4% а утре ще го свалим с повече (6%?). Но си спомням, че същото каза и Виденов, и други след него, а от тогава ДДС-то не е падало.

Защото когато вдигаш данъците от страх от протести и намаляване на процента на държавните разходи, няма как да ги намалиш тия данъци после, ако страхът от протести не е изчезнал. Причината за вдигането на ДДС-то ще си стои и дори държавата да цъфне и да върже (а се съмнявам, че ще го направи с най-високото ДДС в ЕС, както и с полученото почти най-високо преразпределение на БВП от държава в ЕС), тъй като тя не е в действителност друго, а страхът от конфронтация с държавните служители.

Чета предизборната програма на ГЕРБ. Както и (между впрочем и единствените реално) желанията какво да се направи от Дянков. Много хора са намразили Дянков, всеки е решил че го уволняват защото Дянков не плаща на строителните фирми това или онова. Но това е математически невярно. Дори Дянков да бе платил всичко от ден едно, нямаше да има по-добър ефект от 1-2% увеличение на стокооборота, точно защото задържаният монетарен дял е по-малък. Да, това задържане е лошо за икономиката, но дори и да не се беше случило, изключително малко персонално засегнати могат да го усетят. За мен по-притеснителното е, че той бе единственият човек с програма в правителството, и програмата му е безспорно вярна (включително за потвърждение вижте препоръките на всички анализатори, вътрешни и чужди) - реформа на пенсионната система, фискално-оперативна реформа на здравеопазването, рязко съкращение на държавни разходи, администрация, включително военни и мвр, кандидатстване за ERMII, и т.н. и т.н. Но нито една от мерките, които са заложени не се е изпълнила, или пък не е убита да е станала половинчато. Какво стана с реформите в здравеопазването? Премиера каза не. Какво стана с реформата в МВР? Премиера каза не. Какво стана с реформата в образованието? Клати се половинчато. Какво стана със съкращенията в БАН? Щата се увеличи. Какво стана със съкращенията в администрацията? Разходите за нея от началото на годината са по-високи отколкото за всички времена до сега (оправдават се с обезщетения, ама няма как да се засече)? За мен идеите на Дянков са правилни. Но правителството е изпълнено с женчовци, които не смеят да постъпват твърдо при проблем. Когато имаш гангрена режеш крак. Ясно е че е по-добре да имаш крак. Но режеш, за да оживееш. А не плачеш гледайки как се развива гангрената, обвинявайки миналото, как си се инфектирал. Решенията са тежки. Но задължителни. Освен ако не си женчо, представящ се за хуманист. Колкото и да ни изглежда премиера по-як от Чък Норис, действа малко като женчо. А за съжаление, отдавна вече трябва да се реже.

                        В нашата махала имаше три бакалници – остана само една, тази на Ганчо.

Неувяхваща снимка на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, един от кандидатите за следващ патриарх.