Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Народопсихологията на повечето българи е да клякат, по всякакъв повод. Не мога да си обясня по друг начин как всяка държава, граничеща с нашата, е по-добре. При това във всяко едно отношение, макар и малко крайно казано.
И градовете са градове, и културата е култура, и хората са културни. Храната е местна, и това се уважава. Жените са красиви не по-малко от българките, киселото мляко и то е вкусно, ракията и шопската салата не са най-големият повод за национална гордост - всички подобни митове се сгромолясват. Пътищата се поддържат, архитектурните забележителности не се взривяват, парковете се косят, и т.н....

Всичко това не звучи ли като съществуване и развитие на всяка една европейска държава? Дали ни прави чест постоянно да се променяме, за да се харесаме на останалите? Жалко е, че вместо да запазваме българската си идентичност, или поне хубавото от нея, се самозабравяме и ставаме за срам.

Просто не е нормално, хора, толкова близо до нас, да живеят така различно. И под различно разбирам хубаво.

Оригиналът в Grindhouse 2007:

Новичкият трейлър 2010, със Сегал, Де Ниро, Джесика Алба и Линдси Лохън. И, разбира се, Дани Трехо, заобиколен от 101 поддържащи мацки:

Уважаеми Господин Министър Председател, Миналата седмица видях в медиите, че някой е преписал и публикувал СТРАТЕГИЯТА НА ГАНЧО БАКАЛИНА -виж по-долу . В нея той набелязва мерки за преодоляване на негативните последици от увели...