Любимци в новините: постоянни и променливи величини

...под благовидния предлог „Увеселителен парк“ (веднъж вече алармирах). Някой още да помни случая „Софияленд“?

Македонски виц, нямащ абсолютно никаква връзка с темата:

Решиле лисицата, магарето и волкот да отворат фирма. Лисицата рекла:

- Јас сум итра, ќе одам во општината и за час ќе средам да добиеме дозвола.

Заминала лисицата и се враќа за половина час со наведната глава - не успеала.

Тогаш волкот рекол:

- Ќе одам јас, јас сум опасен и луѓето се плашат од мене, ќе ми дадат дозвола веднаш.

Но поминал еден час и се враќа волкот - и тој не успеал.

Тогаш магарето рекло:

- Ќе одам јас.

Се враќа магарето по два часа, целото среќно, и им вели:

- Добив дозвола!

Лисицата и волкот зачудено го прашуваат како успеал, а магарето им раскажало:

- Влегувам јас во општината, тропам на вратата и влегувам внатре - кога таму сите мои школски другари...

Вицът от тук:-)

Животът е игра. Оказва се, че блогосферата – също. Разбира се, има тъпи и свежи блогърски игри. Преценката е крайно субективна. Запазвам си правото да не участвам в игри, които намирам за тъпи. Например: един милиард неща, които не знаете за мен. Все едно ви интересува какъв тип сметана слагам в кафето, колко литра водка мога да изпия в рамките на една работна седмица и защо не харесвам бамя. Дори мен не ме интересуват тези неща…

Затова пък обичам да вдигам ръкавицата, когато ме предизвикат в интересни блог игри.

Такива бяха Моят абсолютен свят и Един свеж ден, например.

Все част от корпоративна пи ар пропаганда.

Ще ми се цялата корпоративна пропаганда да изглеждаше по този начин – като игра.

Но има и „частни” инициативи. Като „Защо блогвам”.

Докато корпоративните блог игри представляват хитроумен начин да накараш интернет аудиторията да чете и пише за твоя бранд, забавлявайки се, то личните блог игри винаги целят да измъкнат малко повече инфо от човека, който стои зад блога. Все едно не сме достатъчно големи ексхибиционисти.

Самият факт, че имаш блог говори за сериозна диагноза. Душевният ексхибиционизъм и моралният садо-мазохизъм са само две от нещата, в които подозирам мнозина. Включая себе си.

Сега в краката ми отново лежи ръкавица.

Вдигам я, защото харесвам „Мислиш ли?” Това е блогът на Нора Цонева – жената, която ми хвърли ръкавицата. Изобщо, какъв мъж си, ако не успееш да отговориш на предизвикателството на една жена?

Шегувам се. Вие знаете, че се шегувам. Само феминистките не знаят, когато се шегувам. Но те могат спокойно да отидат някъде и да се гръмнат (в преносния смисъл на думата). Като си изтрият блоговете, например, и започнат да организират  тайни срещи между застаряващи моми и озлобени лесбийки, на които да плюят мъжете лайв. И да си четат пасажи от дебелите трактати на никому неизвестни през-океански spinster-и (в превод от английски – „стара мома“, бел. авт.).  Така ще направят огромна услуга на човечеството, защото, честно, никой друг не се интересува от високоинтелектуалния им назидателен патос, освен застаряващите моми и озлобените лесбийки.

Целта на блог играта е всеки да разкрие десет малки тайни за себе си и да предизвика други трима неудачници да разсъблекат душата си чисто гола пред анонимната интернет тълпа.

Е, решението какво да каже и какво не принадлежи изцяло на автора, така че аз най-мръсните си житейски тайни ще ги скрия от вас. Не мисля, че можете да ги понесете. Но защо пък да не извадя от гардероба труповете на десет малки негърчета, а? Тъкмо ще видим колко са се поразложили. Ето ги:

1/ Като малък обичах да измъчвам насекоми. Повечето деца обичат да измъчват насекоми, но при мен това се превърна в истинска мания. Виновна е образователната система, защото ни накараха да правим хербарий. Ако не ни бяха дали хербарий за домашно, може би никога нямаше да усетя удоволствието да набиваш животинки върху игла от спринцовка и после да гледаш как се гърчат, докато ги пълниш със спирт. Хареса ми и прецених, че щом искат това в училище, щом ВЪЗРАСТНИТЕ са съгласни и дори те мотивират с шестици да го правиш, значи няма нищо лошо в цялата работа. Продължих да осакатявам богомолки, божи кравички, скакалци, бръмбари и каквото намерех пред блока. Убивах ги бавно и мъчително, но съвестта ми беше чиста, защото знаех, че го правя с образователна цел.

2/ Веднъж предизвиках пожар. Ей така – хвърлих запалени предмети от терасата, те влязоха в друга тераса, където ги очакваше лесно запалима смес, избухна  пожар, дори една газова бутилка щеше да гръмне. Замалко да стане голяма беля. Дойде пожарна, милиция, събра се тълпа, абе – истинска лудница. После като разбра, че съм аз, баща ми много ме би. Намалиха ми поведението в училище, съобщиха ме по радио точката като хулиган (от малък съм известен), а лятото изкарах на село. „Каторгата” се състоеше в тежък физически труд през деня на къра и зубрене на падежи по руски вечерта. Баба беше най-добрата учителка по руски език в града, лека й пръст. Така научих първия си чуждестранен език.

3/ До ден днешен не мога да отвикна от навика да си гриза ноктите. Дори веднъж ходих на маникюрист, за да ми ги оправи. Почувствах се като гей. А маникюристът се оказа истински гей и след половинчасовото му „ухажване” нямах търпение отново да започна да си гриза ноктите. Добре поддържаният маникюр е за жените и за педалите. Истинският мъж трябва да е с груби, сурови ръце.

4/ Бил съм се с момиче. И ме набиха. Тя беше дебела и седна върху мен, след като ми удари едно шкембе, а аз паднах. Приклещи ме под огромното си туловище, нямаше накъде да мърдам. После ме ухапа, оскуба ме жестоко, издра ме по лицето и ми се изплю в устата. Тогава за пръв път разбрах, че с жените шега не бива.

5/ Крал съм вафла от магазин за удоволствие.

6/ Бягал съм от заведение без да си платя сметката

7/ Пробвал съм леки и не толкова леки наркотици. То това май не е голямата тайна.

8/ Преписах на един много важен изпит. Дадох и на други да препишат. После ми стана навик. Развивах царски пищови, вадех ги от гащите и директно ги предавах, без да се занимавам с глупости. Едва ли има по-добра подготовка от това да седнеш и да развиеш писмено въпросите от конспекта. Повечето хора дори не си правят труда да ги прочетат.

9/ Никога не съм влизал с мъжки ник в IRC, докато беше модерно. Един арабин даже искаше да се жени за мен.

10/  Завърших гимназията с 5.97. Имам само една петица за срока и то – по физическо. Човекът ми я написа с угризения на съвестта, защото никога не бях стъпвал в часа му. Кво да правя като не обичам футбол?

Така…а сега да видим кои ще са следващите жертви на този социален експеримент.

Предизвиквам:

Вили Фарах – една забележителна млада дама, която не вярва в чудесата, а разчита на тях.

Милена Фучеджиева – любимата ми офшорна писателка

и

Цвети Стоева – брилянтно перо и майсторка на късия разказ. По-известна като „Совичка” онлайн.

Защото само жени?

Ами защото обичам когато жените се събличат. Във всяко отношение. И няма да им се разсърдя, ако ми откажат. Няма да ми е за първи път, все пак. Големи момчета сме вече.

Животът е прекрасен дори когато не знаете, че е така.

Последното няма абсолютно нищо общо с темата.

Тихомир Димитров