Нощ на музеите

Малко импровизирано с група туитърблогъри (между които iffi, ju, marfuzii, zaveqna, на другите не ви знам координатите)се организирахме да посетим "Нощта на музеите". Досега винаги съм бил гузен, защото не намирах време за това събитие, което звучи интересно и някак по-европейски.

Как мина тази година?

Събрахме се в дъждовната вечер в събота пред хотел Радисън. Неприятното време предизвика известна припряност в групата, които ми звъняха точно на секундата, за да ме питат дали съм наблизо.

Първата ни спирка беше галерията към Националната художествена академия - входът е откъм градинката между Парламента и Университета, зад паметника на Климент Охридски. (Има ли още хора, които не знаят че фигурата с двете ками/факли е на св. Климент Охридски?!)




Марфуций и сестра му бяха дошли с велосипедите си. Сложна задача, да се обикалят музеите с велосипед и то в дъждовно време, така че бързо отпаднаха.

В заличката на НХА имаше няколко дърворезби и се обикаляше буквално за минути. Някои от резбите напомняха едни пана в НДК, може би авторът е същият. По-интересното беше във фоайето, където първокурсници се упражняваха в мултимейдийно изкуство, прожектирайки различни кадри върху мраморен релеф на конник. Идеите бяха ок, включително и тематичният "син екран на смъртта"

Очаквахме още един човек и аз останах да го чакам на дъжда. Той така и не се появи а аз подгизнах и леко понастинах.

Следващата спирка беше криптата на св. Александър Невски, където има специално изложение на икони от Тракия. Не бях влизал в криптата от 20 години сигурно и не помнех много какво има там. Сега посетих с малко по-богат багаж в главата и ми беше далеч по-интересно.

Най-много икони имаше, като че ли, от Несебър, Пловдив и Велико Търново.

Не знам хората от криптата как си представят нощта на музеите, но рано-рано към 21 часа ни изгониха от вътре, а магазинчето на входа се бореше героично с наплива. Хора, вие луди ли сте?!

Тръгнахме към НХГ - бяхме чули че за нощта на музеите ще има специално извадени платна на Златю Бояджиев и Владимир Димитров - Майстора.


Стигнахме. Тълпите бяха задушаващи. Понеже имах бледи спомени отпреди 1-2 години, че лявото крило беше затворено, първо нахълтахме там. Недобро попадение – оказа се етнографският музей, с експозицията си, която не е мръднала технологично никак в последните 20-30 години. Някакъв връзкар се беше уредил да изложи висша мода с фолклорни мотиви? Отдавна съм спрял да се вълнувам от такива комбинации.

Втората експозиция - в централната част, обаче наистина си заслужаваше. Беше на Ясен Гюзелев - български художник и илюстратор, когото не бях чувал. Невероятно добра изложба. Такъв детайл, такова внимание към всяка подробност, такива елегантни рисувани шрифтове и орнаменти - направо не можех да повярвам, че това е работа на български илюстратор. Повечето книги бяха с чужди корици, но имаше и една българска "Алиса в страната на чудесата", прекрасно издание, което ме изпълни, срам не срам, с национална гордост. Толкова съм бил впечатлен, че не съм направил нито един кадър, установявам с учудване.

Давам безплатен съвет на разните фенове на онлайн игри с десетки и стотици хиляди играчи – съберете по долар да платите на Ясен да ви илюстрира вселената и размажете конкуренцията с един прост ход ;-)

Постоянната експозиция на българска живопис в дясното крило не може да ме развълнува, а и помещенията определено не са подходящи за целта - не знам какви ремонти са им правили, но всичко изглежда доста вехто и мрачно и с неподходящо осветление. Не може ли бутафорното чудовище на Партийния дом да се превърне в художествена галерия и да приключим с мъките по търсене на предназначение?

Няколкото картини в повече, които бяха гръмогласно рекламирани, специално за нощта на музеите не ме впечатлиха. Може би защото съм абсолютен художествен илитерат.

Следваща спирка - галерията за чуждестранно изкуство. Там трябваше да има някаква изложба на кирилска епиграфика - но не я намерихме, освен един голям транспарант във фоайето.

Любимият ми последен етаж, където по принцип се излага модерно чуждестранно изкуство, беше тотално съсипан с изложбата на Емил Стойчев  - може би това е световно известен гениален художник, но на мен не ми допада, и не можах да видя любимата си картина.

В подземието имаше изложба на Николай Рьорих, която подсили една моя стара теория на конспирацията за теософите, които са се укрепили в духовното сърце на България (бившето име на галерията е „Людмила Живкова“).

Приключихме, доста изморени и пълни с впечатления.


Климатиците никъде не могат да издържат наплива на подгизналата тълпа и на места не стига кислород за дишане.

От друга страна шарената тълпа създава неповторима атмосфера, можеш да се засечеш със стари познати а и да разгледаш кой ходи по музеи в София.

Завършихме разбира се с разбор на ситуацията в Кривото на Университета. И това определено беше най-приятната част, защото откарахме докъм 2,30.

Общи впечатления - съпътстващата програма е слаба и не може да оползотвори огромния интерес на публиката. Книжарниците към галериите бяха затворени (в деня, в който могат да реализират сериозен оборот?!), само в НХГ имаше бар с алкохол (ако бяха добавили и красиви албумчета с репродукции, сигурно и те щяха да вървят). Не се прави така, другари. Вижте всеки музей в Америка колко добре се ориентира в обстановката. Че и в Европа. Както по време на Великден църквите правят половината оборот от свещи за годината, така и по време на нощта на музеите можете да заработите нещо и да не плачете за пари цяла година. Но, това, надявам се, да отшумява с времето и със смяната на поколенията в музеите.

И Военноисторическият музей, моля ви, колко млади човека привлякохте с концерта на Веселин Маринов, Росица Кирилова и Панайот Панайотов? Нас само времето ни спря да дойдем да куфеем ;-)


Догодина пак.

Прочети цялата новина

Свързани новини: