Това е един въпрос, който е не по-малко значим от това дали първо се е появила кокошката или яйцето…

Очакваме аргументи за и против да перем бельото и чорапите си заедно! Ха сега да видим кой е еколог-мърляч, кой бактериолог-прахосник и кой просто си търс;и за какво да се заяде…

Накратко, търсим научно обоснован отговор, констатиращ еднозначно, че след пране с „обикновен“ прах за пране, т.е. новия Ариел, Бонукс, Рекс, Ехо Савекс и т. н. има/няма шанс бактерии или гъбички от чорапите да се пренесат върху бельото.

Ако температурата на прането има значение, очакваме да се определи и тази важна особеност на машинното пране.

Ще има две награди – за най-обоснован и за най-оригинален отговор!

Наградата (по един неизпран чорап) победителят ще получи по пощата за негова сметка…

Котленият камък и мекотата на бельото и чорапите не ни интересуват (стига да се прегъват, а не да се пречупват), така че приемаме, че не използваме омекотител и Калгон…

Подобни публикации

• 06.04.2010 — Twin or double bedroom (4)
• 06.04.2010 — Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (6)
• 30.09.2009 — Ice, Ice, Barcelona! (1)
• 01.04.2009 — Стил, чувственост, идентичност с марката Еlle Мacpherson (0)
• 25.01.2006 — За новата колежка и термометрите (0)

Share and Enjoy:

Ето тази новина ме впечатли:

Възрастта за пенсиониране при работещите от първа и втора категория на труд ще се увеличава плавно с по една година от 1-ви юли 2011-та година до 2013-та година, каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.

Съгласен съм. Много плавно се получава. Напомня ми как когато бях в подготвителен клас, ръководството на училището взе решение кои випуски да участват в представителните мероприятия на народната власт (т.е. да участват като пиксели в човешки мозайки тип Ким-Ир-Сен в т.нар. „спартакиади“). Соломоновското решение беше следното: Тази година ще участват подготвителните класове, догодина осмите класове, по-догодина деветите и т.н. Така най-справедливо ще се разпредели натоварването.

Тотю Младенов, и той така.

Предприемчиви младежи! Не им харесва нещо в системата, излизат от нея и създават своя. Така трябва. Редовно разпитвах как вървят приготовленията по реализацията на идеята на Светла и Григор. Когато всичко вече беше готово, проверих на място и си носих фотоапарата, за да направя снимки.

Това, което мога да кажа, е, че снимките са съвсем истински и в напълно естествена светлина представят обстановката там – в бургаския езиков център Words. Светла пък е винаги приятелски настроена и владее поне три езика. Скоро ще ме учи на хинди даже! Тя няма профил във Facebook, но пък има глава на раменете си. Гришата има профил във Facebook… :-D

Абе, и двамата са маниаци! Убеден съм, че ако им дадеш шанс, ще те очароват. После и бира ще искаш да пиеш с тях, ама няма да може, щото съм ги ангажирал до живот!

В езиковия център Words в Бургас ще те научат на английски, немски, италиански, испански, турски, френски, румънски, гръцки, хинди… Ще те подготвят за изпитите на IELTS, Cambridge… А ти ще си седиш в някой от кожените им дивани, ще се въртиш на някой от столовете в залите за групово обучение, ще се забавляваш през бялата дъска с маркер в ръка и ще разширяваш кръгозор и списък с приятели. За да сполучиш!

Майка ми ще е един от първите им клиенти. Гарант за качество!
P.S. Рекламата е напълно безплатна! ;-)

Posted with WordPress for BlackBerry.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Забелязах, че вече са направили блокиране на приложения. Това е много полезно, ако някой играе нещо и постоянно публикува яйца, мехлема SPF-3000, мотики, туби нафта и всякакви такива боклуци, с висока стойност само във виртуалния свят. Също работи против проглетите хороскопи и късметчета.

Стъпка едно

Стъпка две

избираш само приложението, а не целия приятел

Стъпка три

Дишаш свободно

 

    Мда, епилог.

    2010-та започна, преполови се и върви устремно напред, докато нищо особено по каузата за лекарствата не се променя. Излъгах. Променя се, но за по-лошо. Не ми се иска да го казвам, но няма как да не сте го забелязали. По-лошо не само по отношение на липсващи лекарства за болните деца, но и за юноши, младежи, възрастни и стари. Не само за онкоболни деца, но и за такива с кожен меланом. Не само за лечение на рак на бъбрека и кръвта, но и за трансплантирани пациенти, за ХИВ позитивни, за... Не само...

   Ако случайно още не сте ги срещали, можете да видите новини за идентични проблеми, животозастрашаващи липси и геноцид срещу пациенти... тук,  също така и... тук, а още и ...тук, продължаваме и... тук. Има и още, нали? Тотално извън контрол. И сега какво? 

   Да, обаче някак си аз вярвам на здравната министърка, след като я гледах в Панорама миналата седмица. (Потърсете малко по-назад Панорама от 16 юли 2010 и изгледайте  първите 32 минути тук).  Във всяка една област от здравеопазването имало нужда от драстични промени, каза тя и натърти - "Съжалявам". Ми, така е. Обеща видими резултати от 2011-т, обеща нова апаратура, точни изследвания, адекватни диагнози, навременно лечение. Обеща специални грижи за онкоболните, точно в частта за често фаталното забавяне на лекаствата. В тази връзка отново обеща оптимизиране системата на търговете за набавяне на медикаменти. Обеща. Отново. Иска ми се да вярвам. Ще чакаме, нали? Който може, де, който не може... сам си решава. Моето предложение е тук, ако някой пита. Универсално за всички подобни случаи, със сигурен резултат в полза на пациента. Ееех, да беше метод за отслабване - щяхме да се избиваме да го прилагаме, а то...;)

   Друго какво исках да кажа? А, да  - и все пак продължаваме на дълбаем.  Каузата ни с липсващите лекарства за децата, болни от левкемия, е качена онлайн в читателските Каузи на Капитал. Там предлагаме цели три вида решения - конкретно за децата, после за всички болни от редки болести (това - между другото, подкрепено и от Капитал - за създаване на онлайн регистър с пациентите и въобще някаква ясна класификация, задължително и конкретно лечение и т.н.) и накрая за всички болни, нуждаещи се от лекарства, закупени и осигурени чрез търг. От нас - майки, бащи, домакини, служители, активисти - толкова. А представете си ако се намесят армията МЗ юристи, специализираните пациентски и здравни организации, лекари, доценти, професори  в областта, международни икономисти...

    Както вече съм писала тук-там:  трябва ни генерална промяна в здравеопазването с цел премахване на безумните административни прагове и предлагането на поносими условия за фирмите, които договарят жизненоважни лекарства без аналог.  Дори ако трябва при лекарствата и болестите-сираци да са при неизгодни за държавата условия. Това е. Но  ... да, има но, разбира се. Но за това трябва здрав разум, политическа воля и държавнически компромис в името на българските хора. Които през последните 20 години очевидно липсват. 

   Сега сме на дъното. Време е за оттласване, за което трябват малко повече общи усилия.

    Накрая ето ви и един пример за мотивация - общите шестмесечни усилия на гражданското общество и доброволни адвокати успяха да освободят бременното арменско момиче Аревик от Дома за чужденци Бусманци. Както се казва тук: "Стъпка по стъпка, беше проправен път там, където в България го нямаше". Ето това е реално, нали? 

 

 

 

   

   

Продукти за 4 порции:
1кг рибни филета
1кг пресни картофи
100г брашно
200г счукан сухар
3 жълтъка
1ч.л. сол
150мл олио
3с.л. майонеза
2с.л. кисело мляко
1/3 краставица
2- 3 стръка пресен копър
1ч.л. пресен лимонов сок

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и слагат за варене в тенджера с подолена вода. Варят се в продължение на 40 минути. Отцеждат се от водата, режат се на кубчета в кристална купа. Краставицата се реже на дребни кубченца като за таратор. Слага се в сосиера. Копърът се накъсва на дребно и се слага в сух, стъклен буркан. Добавят се маойонезата и киселото мляко. Пасират се до получаване на гладък сос. Майонезеният сос се обърква заедно с надребнената краставица. С получения сос Тартар се поливат картофите. Добавя се 1ч.л. лимонов сок. Обърква се добре. Рибните филета се измиват. Брашното се обърква заедно с 1/2ч.л. сол. Жълтъците се разбиват с 1с.л. лимонов сок. Взема се рибно филе, овалва се в брашно, след това разбита жълтък и накрая се овалва в сухарени трохи. Пържат се до златисто в силно сгорещено олио. В порция се сервират по 1- 2 рибни филета, гарнирани с картофена салата.

“Морето на един от най-красивите плажове по северното Черноморие се превърна в кални бани. Причина за това са вливащите се води на придошлата от поройни дъждове река Камчия, чието устие се е разширило и тонове кална вода се вливат в морето. Според местни туроператори се наблюдава отлив на туристи, заради мръсното море ( БГНЕС)“ Видях [...]

Продължаваме с китайския пътепис на Павлина. Започнахме с първите ѝ впечатления от Пекин, а сега ще разгледаме коитайската столица по–подробно. Приятно четене:

Бях в Китай

част втора

Още за Пекин

За градския транспорт в Пекин и за Пазара на коприната

Единодушно решаваме да проверим вярна ли е информацията, че чужденците не могат да се възползват от благата на обществения транспорт в Пекин. Разбира се, на наше разположение има таксита, обаче как ще почувстваме атмосферата на столицата, ако не се поблъскаме с обикновените китайци в градските возила?! И тук ще се впусна в едни обяснения, от които може да не извлечете никаква практическа полза, но предполагам, че ще ви бъдат интересни. Ако желаете да се придвижвате в Пекин заедно с народните маси, може да използвате главно метрото и автобуси. Има и тролеи, но тяхната траектория така и не съвпадна с моите маршрути. Колкото и да се оглеждате, няма да забележите трамваи – те не виреят на пекинска почва. Метрото няма да ви създаде проблеми, понеже на всяка станция има табели с името й, изписано и с йероглифи, и с латиница – транскрибирано, тъй да се каже. Гледате табелата, сверявате с картата на града, с която сте се снабдили предварително, и сте съвсем наясно къде се намирате. При автобусите обаче нещата не стоят така. На спирките има информация за маршрутите им, но е само на китайски и колкото и да се напрягате, нищо няма да разберете от нея. Това обаче не е фатално и не бива да ви отчайва. Щом ние с Добринка и Цена се справихме с автобусите, значи всеки наблюдателен, интелигентен и упорит българин може ;). Ще ни съветват да си вземаме такси! Не на нас тия! Общественият транспорт в Пекин не е скъп. Билетът за метрото струва 3 юана*, а за масовите автобуси – от 1 до 4 юана, в зависимост от пропътуваното разстояние. Има и по-скъпи автобуси – с климатик и без дишащи във врата ти хора. Ако все още си спомняте, бяхме тръгнали да пазаруваме. Целта е ясна – Пазарът на коприната, ние сме теоретично подготвени и когато кондукторката в автобуса ни пита накъде така сме тръгнали, за да ни таксува подобаващо, ние уверено й отговаряме “Кси Зи Мен”, каквото и да означава името на тази спирка. Не че сме разбрали въпроса на кондукторката, но какво друго би могла да ни пита? Слизаме си на “Кси Зи Мен”, значи – и право в метростанцията със същото име. Впрочем не беше толкова направо, да си призная. Повървяхме и се поогледахме, докато я намерим, защото това да не ти е кръстовището на Орлов мост? Обаче стига толкова отклонения, защото уличното движение си е една съвсем отделна тема и не може да се опише с две изречения.

Спирка “Кси Зи Мен” в Пекин. Съжалявам, че йероглифите на таблото вдясно са твърде дребни и не можете да се осведомите за автобусните маршрути ;)

Пътуваме си ние в метрото, което е най-обикновено средство за придвижване и не е и наполовина красиво, колкото софийското. Разполагаме се на една седалка и вече имаме възможност да разгледаме спокойно обкръжаващите ни. И те ни гледат (Я, три бели жени заедно, всяка с карта на Пекин в ръце! Горките, сигурно не знаят как да стигнат там, където са намислили!), но лицата им не изразяват интерес, по-точно не изразяват нищо. Ама китайската нация била много млада, ако се съди по възрастта на пътниците! И ако не са забранили със закон на старците да се возят в обществения транспорт. Наистина, рядко се срещат хора с побелели коси и в автобусите, и по улиците дори. Това няма как да не ти направи впечатление. И още нещо: голяма част от китайците носят очила – не слънчеви, а с диоптри. Може би са предразположени към късогледство/далекогледство или пък лещите са лукс. Унесени в наблюдения, заети с правене на констатации и предположения, ето че стигаме до Пазара на коприната. Един от изходите на метростанцията ни извежда вътре в самата сграда. Малко неочаквано се озоваваме направо на партерния етаж, сред щандове с различни стоки и оживени хора – по-нататък ще разберете коя е причината за оживлението. С Добринка и Цена се уговаряме да се разделим и да се срещнем на същото място след час и половина. Четете по–нататък>>>