Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Чета как клюмването на един стълб на далекопровод може да събори туристическия сезон по цялото южно черноморие.

И това къде, моля!? В „енергийния център“ на Балканите. Сигурно няма друг енергиен център по света, който може да се капичне от един амортизиран електрически стълб при малко по-силен вятър. Сърбия по-дълго издържа на американските бомбардировки.

В България това като че ли е народен обичай. Да те е срам от това, с което си изкарваш парите (туризма) и да си мечтаеш, че ще изкарваш пари с „по-престижно“ занимание (енергетиката). В един момент реалността отнася фантазиите като ЗИЛ боклукчийска кофа. Фантазиите излизат без пари, но само на хората без власт. За другите плащат всички.

Някои сервитьорки ще направят всичко възможно, за да изразят с лицата и интонацията си , че са наказани от съдбата с професията си, а всъщност са родени да бъдат миски, попфолк артистки или поне пиарки.

Голяма част от инфраструктурата ни е в окаяно състояние, и щом е паднал един амортизиран стълб, значи трябва да помислим – ами ако сега започнат да падат мостове, да се пукат водопроводи, да протичат канализации (макар че често, скъп и нов имот = септична яма). Дупките по пътищата поне се виждат. През целия си живот така и не забелязах умения да се поддържа инфраструктура. Или каквото и да е.

Защо няма резервен далекопровод? Сигурно поради същата причина, поради която няма магистрали. Daydreaming*
____
* Състояние в което си представяш колко хубаво щеше да е, ако...

Пристигнахме в Босра в най-голямата жега. Слънцето бе силно и единственото място, което предлагаше сянка бе амфитеатърът на Босра. Удивително място. Ако не бе писано толкова много за този архитектурен паметник на човешката мисъл, щях да ви занимая повече с него.

Амфитеатърът е място, лъхащо на история. Стените, всеки камък, прозорец, всяка тревичка има какво да ви разкаже. Влизаме през главния вход, където огромната порта ви наблюдава с над две хиляди годишен поглед. Посрещат ни усмихнати гидове, предлагащи да ни разведат из коридорите на театъра от пети век преди Христа, използван и като крепост при смутни времена. Всъщност укрепленията си личат още от входа, където може да видите укрепените части на портата и амбразурите за стрелци. Коридорите във вътрешността водят до сцената на театъра, където някога са се водили битки и са се провеждали забавни представления за първенците на древна Босра.

Гледайки камъните, с които е съгладено това чудо всъщност гледах останките от няколко епохи. Елинизъм, римско време, византийци, арабски халифат. Амфитеатърът е изграден от черен камък. В цялата област е пълно с  този материал, появил се след многократни вулканични изригвания в древността. Районът на Босра е сред плодородните на Сирия и е бил важна част за Римската империя, осигуряваща големи количества жито. Разбира се трябваше да се случи нещо. По пътя между Босра и Дараа бензиновият маркуч все, че се скъса и трябваше да спрем. Ситуацията се подсили с факта, че бе време за петъчна молитва и всеки бе в джамията. Огледахме се, но пътят бе пуст. Остана ни само да чакаме, тъй като щеше да отнеме време докато дойде помощ. След час и малко вече можехме да продължим по пътя си, но едва ли ще забравим престоя си насред пустия път по средата на полето край Босра. Нека ви разкажа за още един район – Джебел Друз.

Трябва да задължително да посетите тази част на Сирия. Изключително важна в античността, заради близостта на Петра и старите римски постове, запазва значимостта си и днес. Границата с Йордания е съвсем близо, както и тази с Израел. Все още личат останки от стари фронтове. На 30 километра от Босра и на 95 от Дамаск се намира град Суейда. Градът на друзите, чиято общност има квартал в Дамаск – Джарамана. Изключителни и мистични хора, чието учение не допуска всеки. Те са араби, наричат себе си мюсюлмани, но разбирането им и тълкуванието на свещените книги – Коран и Библия- е ръзлично от ортодоксалното. Имат свои молитвени домове, жените им не се забраждат. Техен символ е петолъчна звезда, чиито лъчи са с различен цвят, символизиращ петте им пророка. Всъщност малко се знае за това учение, почитащо хора, като Аристотел или Платон. Общността им е сравнително малка и Суейда е градът, където те са мнозинство. Районът, Джебел Друз (Планината на друзите) е изключително плодороден и за него са се водили немалко битки. По време на френския мандат, областта е автономна, но се обединява с Дамаск и Алепо след няколко исторически неслуки. Тук мистично се казва, а и с известна гордост, че „мнозина франджи (французи) са намерили съдбата си“, т.е. загинали по полетата на Джебел Друз. Наистина друзите се смятат за едни от най-добрите воини в Близкия изток, защитаващи общността си с всичко.

В Суейда се гордеят с техния символ – Султан паша ал-Атраш. От същия род е и известният музикант Фарид Атраш, символ на старата класическа арабска музика. Султан паша е името, което местните дават на един от най-видните дейци на сирийската революция и движение срещу Франция. В деня, когато пристигнахме в Суейда, ние видяхме веднага негови изображения в града. Трябваше да разгледаме повече, затова решихме да пренощуваме в приятели. Старият род Ал Хаким е известен със своите първенци и имах честта да познавам техните наследници в Суейда. Преди да заспим, цяла вечер говорихме за онова време, в което моралът и чувството за родината не са били просто абстрактни понятия. Дядото на нашия семеен приятел е бил в Съвета на старейшините на Суейда, който в навечерието на въстанието срещу Франция организира отрядите на друзите. Старият Тауфик Ал Хаким е изградил и къщата, където отседнахме. Днес портретът му краси една от стените и наблюдава зорко. Колко ли неща може да разкажат бъзмълвните му очи.

В стаята за гости, където се е събирало цялото семейство, се чувства още стария дух на онези хора, дали всичко за родината си. Изключителен заряд и страхопочитание има в тази стая, където тази вечер ние пихме местното черно кафе. И тук има българска връзка. Синът на Тауфик Ал Хаким е женен за българка-една невероятна жена, която се радвам, че познавам. Постепенно с напредването на вечерта идваха гости, роднини на домакините ни, с които хапвахме вече типични за района сладки със смлени фурми. И пак стана дума за Султан паша.

Няколко думи, макар и да не стигат, са нужни за Султан паша Ал-Атраш. Като ръководител и съорганизатор на въстанието срещу Франция, Ал-Атраш е възнаграден богато от бившия президент на Сирия Хафез Асад. Това е политика към всеки ветеран от това време. Има цяла улица, където старите войници живеят и държавата е приспаднала доста от данъците им. Според мен това е един добър жест към хората, дали живота си на армията и би трябвало тя така да им се отблагодари. В спокоен живот е напуснал света през 1982г. Революционерът Ал-Атраш, на над 90 години.

В музея на Ал-Атраш до Суейда може да се видят запазени оръжия и документи от времето на сирийското въстание през 1925 (останало с името ас-саура сурия кубра- великата сирийска революция срещу Франция, продължила до 1934). Интересен документ бе смъртната присъда на един от ръководителите, подписана от Френската република. На писмо от Султан паша Ал-Атраш до властите се чете най-горе: „Сирия, освободена и неделима.“А по-долу мотото на революцията: „Религията е за Бог, държавата за народа.“ Наистина интересно място е музеят на Ал-Атраш. Всеки, който се интересува от модерната история на страната трябва да посети това място.

Продължаваме да прекосяваме Джебел Друз. Хълмист район, известен с лозята си. Тук се прави най-добрият арак (подобно на мастика), от който си взех за София. Да видите войници в района е нещо нормално. Близостта до Израел вдига нивото на сигурност и тук всичко се наблюдава. В колата хванахме няколко пъти израелско радио, чиито вълни стигат почти до Дамаск. Същото е положението и откъм израелска страна, където сирийското радио е силно.

Има много история тук. Има и много за разказване, което ще продължа, надявам се, в следващи постинги. И си мисля в този момент, когато гледам пасажите с ябълкови дървета край Суейда, че само две хиляди години ни делят от древността на тези земи. И повярвайте ми, съвсем малко е научил човек за това време.

Вие виждали ли сте накуп 20 000 (двайсет хиляди) кебапчета? Не сте, разбира се. И анонимният репортер на агенция “Фокус” не е виждал толкова кебапчета накуп. И затова идея си няма как се пише за 20 000 (двайсет хиляди) кебапчета. Следва кратък преглед на новината на деня.

В 15:08 тя се появява на сайта на агенцията. Изглежда дословно точно така:

Заглавие: Премиерът Борисов спечели на тенис 20 000 кебапчета от собственика на “Нарру”

Рубрика: Министерски съвет

Текст: Министър-председателят Бойко Борисов спечели на тенис на корт 20 000 кебапчета, видя репортер на Агенция “Фокус”. За да спечели наградата, Борисов игра срещу собственика на веригата “Нарру” Орлин Попов.

Изобщо не сте прави, че заглавието трябва да е поне малко по-кратко от основния текст. Да, масата журналисти пишат така, но такова правило няма никъде написано черно на бяло.

Някои от старата школа твърдят, че новината винаги трябва да бъде поднесена в контекст. Други ще се запитат това кога е станало - преди пресконференцията за разкритата “фабрика за убийства” или след нея. Някои пък могат да се заинтересуват къде се е преоблякъл този път премиерът. Или пък къде е игран мачът. Но и това са отживелици. В 21 век информацията трябва да е чиста и бърза.

Уточнено е, че тенисът е на корт, но не е уточнено кебапчетата на скара ли са.

Сигурно има и такива, които ще се вържат за думата “награда”. Написаното означава ли, че всеки който играе срещу собственика на “Нарру”, си тръгва с 20 000 кебапчета? Щото така излиза… Но и това са дреболии.

А рубриката “Министерски съвет” сигурно ще накара други да ровят в дневния ред на правителството. Не, няма да откриете такава точка.

Мен обаче ме тормози само един въпрос: как репортерът е видял как премиерът печели 20 000 кебапчета? какво точно е видял? как изглежда сцена, в която някой печели 20 000 кебапчета? носят му тавите? пекат му ги едновременно? получава чек за 20 000 кебапчета?

Ей такива неща са ми из главата през целия ден. И ако някой има отговор на последните въпроси, нека да сподели. Защото може и аз да съм виждал как хора печелят по 20 000 кебапчета, ама да не съм разбрал. Като не знам как изглежда това нещо.

снимка: то си пише

Сподели във Facebook

Зеленината

Небето

Дъгата

Температурата

Корите

Динята

Лозето

Насекомото

        Уважаеми Господин Борисов,

Че картофът е горещ знаеше още Софиянски, за това си подаде оставката по този повод още пред 2005. Пет години по-късно завод за боклука още няма, а великите управленски възможности на Бойко стигнаха само до това да избере технология. Пари има осигурени по европейските програми, но все пак можем да дадем - 133 милиона от държавния бюджет са изплатени или обещани на общините, които приемат софийския боклюк, който продължава да прави турнета из страната. Айде завършете Тракия, можем да хвърляме балите в горичката над Слънчев Бряг, за по-близо.

По-подробно в Капитал>>

Докато дундуркаме Вики, сменяме памперси и се приспиваме, пеем песнички… Майката на Виктория си припомни песничките от детството си („Зайченцето бяло“, „Чело коте книжки“, …), а татко й – дори акордите за китара (добре, че повечето песнички се пеят на по три акорда)…

Сменянето на пелени и свиренето на детски песнички на китара обаче е изключително трудно да се прави в един и същ момент, така че купихме и два диска с детски песнички… Заради авторски права ли, заради модата ли, мелодийките са миксирани с диско бийт, а текстовете са променени с някоя дума или пък пропуснат куплет…

Така, от дума на дума, стигнахме и до песента „От днес имам вече нови панталонки“… Нямахме спор за това, че песента е много стара, но пък трябваше да се хванем на бас дали песента е писана за момче или за момиче…

Докато се опитах да изровя доказателството от Интернет, попаднах на доста други интересни неща (включително и на авторското ми стихотворение „Ежко в гората„, което съм писал като седемгодишен, но това е друга тема)… Видях едноименен блог („Семки и бонбонки„) и дори хора, които си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей… Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст… Между другото, спомням си, че в час по литература правихме анализ на това стихотворение, което е писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст (взет от Националния литературен музей от Слово.БГ и леко пипнат от мен след това):

Оригиналното изображение и статия за 100-годишнината на поетесата можете да видите тук.

Подобни публикации

• 27.03.2010 — One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена (8)
• 10.03.2010 — Графа… когато беше просто Владко Ампов (4)
• 06.03.2010 — Записки по българската чалга през отминалия век (31)
• 28.10.2009 — Броеници (20)
• 01.07.2009 — Любэ са в София на 3 юли!!! (10)
• 08.06.2009 — Притча за доверието (0)
• 02.05.2006 — Караоке (0)
• 21.07.2010 — Да перем ли чорапи и бельо заедно? (19)
• 29.06.2010 — Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)

Доста се е променил начина на живот в нашия квартал.

Когато бях малък, джанките само по най-високите клони достигаха зрялост. Обикновено биваха изяждани от хлапетата много преди това, предизвиквайки здравословни спазми на перисталтиката.

Същото важеше за черешите, черниците, мушмулите, ябълките, крушите и всякакви други плодни около блока. Зелените ябълки са ми особено противни като вкус.

Сега навсякъде има натежали от плодове дървета, на които никой не обръща внимание. Какво се е случило? Колебая се между три варианта – децата

• си седят у дома, защото не е безопасно да се излиза;
• им е забранено да ядат плодовете, защото са мръсни (а те слушат!);
• не се интересуват вече от джанки и черници.

Браво за Светлана Божилова! Браво за куража й!

„Курортите по Черноморската Ривиера, включително и Слънчев бряг, останаха без електричество, угасна уличното осветление, затвориха дискотеките, в хотелите започна масов спиритуалистичен сеанс със запалени свещи“, надсмива се „Комсомолска правда”. Статията дава думата на главния редактор на в. „Съветски спорт” Игор Коц, който описва ситуацията в Обзор. „Мисля, че става дума за повреда в електроснабдяването. Но [...]

Петър Стоянов- президента ни призова да затворим фабриката за илюзии, но тъкмо поради провала на това намерение не ми се вярва сега наистина да е затворена фабриката за убийства, управлявана от Петър Стоянов-вожда. Не си правя илюзията, че наистина е управлявана от него, колкото и да е ефектен арестът на такава колоритна фигура от надземния [...]

Интересна статистика на Нилсен, според която Фейбсук прави завиден растеж за последната година и има около 5 пъти повече активни потребители от Туитър. Явно копютъра печели пред мобилния телефон, поне при мен е така.

WordCamp е конференция фокусирана върху всичко свързано с WordPress. WordCamp събитията са неофициални и се организират и провеждат от WordPress общността. Всички от нормални потребители до разработчици участват, споделят идеи и се запознават. Събитието е отворено както за WordPress.com така и за WordPress.org потребители.

Няма как по-добре да го кажа. Ако сте фен на WP или пък искате да станете фен, това е мястото. Ще има много лекции, ще има сигурно и някакви изненади, но със сигурност ще има много знания.

Регистрирайте се още днес, за да не стане късно, защото у нас има много фенове на WordPress.

Атмосферата?

//paulstamatiou.com/

Пламен Асенов 

ДА ДЪРЖИШ ПУТИН ЗА ТОПКИТЕ И ДА ДЪРЖИШ ТОПКИТЕ НА ПУТИН СА ДВЕ СЪВЪРШЕНО РАЗЛИЧНИ ПО ВИД И ХАРАКТЕР ДЕЙСТВИЯ 

/Прозрение на Бойко Борисов след последните развития на енергийните преговори с Русия/ 

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми. Първата реплика от поредицата е подарък за Костадин Стоилов.