Расизъм ли е тестването на IQ ако води до определено расистки резултати? Разликата в коефициента е очевадна между бялата/жълтата раса и черната в Африка. Technorati Tags: раси Share on Facebook

Това е документален разказ за моето чувство за обществена отговорност. За неговите съмнения, за неговите откровения и неговия катарзис. След надигналото се обществено мнение, според което моето куче ежедневно изкормва кърмачета и къса крайници от беззащитни пенсионери, аз реших да го регистрирам в общината, както се полага. Щом плащам на общината по 4 000 лева данъци и такси (срещу което още не съм разбрал какво получавам), нищо няма да ми стане да й дам и 25 лева заради това, че живея в любов и хармония с кучето си (срещу тях също не знам още какво ще получа). Така си казах и отидох в общината.

Попаднах в стая № 1. Там ме попитаха за какво искам да платя и аз казах: за куче. В стая № 1 е лесно, защото дори да кажеш, че искаш да платиш за птеродактил, ще ти вземат парите. Взеха ми парите, издадоха ми бележка и ми казаха да отида с тази бележка в стая № 2, където да попълня декларация.

Отидох в стая № 2. Показах си бележката и след като ми повярваха, че съм си платил, ми дадоха да попълня някаква бланка. Интересно, в тази бланка се изискваха всички мои данни, но нищо за кучето, освен породата – нито от кой развъдник е, нито кога е родено, нито как се казва, нито какви документи притежава. След като попълних декларацията, срещу нея ми дадоха входящ номер. С този входящ номер трябваше да изляза от това крило на сградата и да се кача на последния етаж в централната част, а оттам по други стълби в дъното на коридора да се кача на „нещо като таван”, както го описаха в Стая № 2, и там да отида в Стая № 3. Там е „екологията”. Обаче не мога да отида сега, защото освен току-що придобития входящ номер, трябва да представя паспорт на кучето, както и документ, че е ваксинирано против бяс.

На другия ден се върнах в Сттая № 3 с необходимите документи и казах на пропуска за какво съм дошъл. Човекът на пропуска започна да върти по телефона, но не намери никого. Каза, че едната служителка е в отпуска, а за другата, която я замествала, изрази предположение, че е „някъде по стаите”. Затова натисна копчето на вратата и ме пусна да се оправям сам. Качих се на „нещото като таван” и започнах да търся по стаите. В една от тях, малка и умирисана на чорапи, гурелив младеж ми каза, че колежката от екологията изобщо не е в общината и че аз изобщо не би трябвало да съм тук и той не можел да разбере кой изобщо ме е пуснал.

Тръгнах си и се върнах пак в понеделник, защото тогава колежката от Стая № 3 имаше официален приемен ден. За съжаление обаче точно в приемния ден на екологията в общината нямаше ток. По тъмните коридори се щураха объркани данъкоплатци. Естествено нямаше как да ми се свърши работа и затова ме поканиха да дойда пак на следващия ден. Аз имам тежък характер. Не се гордея с това, но е факт. След като се разкрещях зловещо, служителката от Стая № 3 се съгласи да ми запише данните на ръка, взе входящия номер, прегледа паспорта и стикера за ваксинация и каза, че ще ми се обади, когато документът ми е готов.

Обади се след няколко дни. Каза да отида в Стая № 4, откъдето да си взема документа. Отидох в Стая № 4 и срещу лична карта получих половин лист А4, където пишеше, че имам право да разхождам „един брой” куче (отново не пише кое точно куче, така че който има куче, да ми го дава, аз ще му го разхождам с моята бележка). Попитах какво точно получавам с тази хвърчаща бележка, а от Стая № 4 обясняват, че получавам правото да разхождам кучето си, разбира се на каишка и с намордник и то САМО НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ МЕСТА. Обаче, допълниха от Стая № 4, такива места на територията на общината няма. Да ви е жив и здрав данъка, да си го харчите с кеф!

Главният прокурор Борис Велчев е разпоредил проверка във връзка със сигнал за готвено покушение срещу мен. Сигналът дошъл от една медия. Причината за готвеното покушение била книгата ми “ Президент на РъБъ”. Това научих днес от следовател в СДВР, който ме осведоми за случая и се поинтересува за мнението ми, както и дали знам нещо [...]

 

Ваканция в библиотеката!

 

    От доста време обмислям да пиша нещо за детското четене. Поне от януари тази година, когато една кротка вечер направих на децата си тази снимка:

 

 

    Така и не намерих подходящ момент до днес. До когато заведох децата в Детския отдел на варненската библиотека, където през юли се провежда инициативата "Ваканция в библиотеката" - по два часа предиобед доброволци и деца обсъждат книги, списания и издания на някаква тема. Само игра и забавление, никакво задължение. Има и други какички гимназистки, но за мен главния двигател, PR и изпълнител на акцията беше човека-доброволец, превърнал всичко, с което се захване (а то не е малко, повярвайте) в чист професионализъм - Елица Бръмбъл Матеева Дръмбъл! 

    Та, досега са чели книжки за спорта, за киното, за пирати и съкровища, днес беше за фокусници и правене на фокуси, а утре ще е за мумии и пирамиди! Жестоко, нали?! Ние бяхме в пълен състав и - въпреки нЕкои съмнения - Малката Беля беше много спокойна и заинтересована, първо рисува, гледа фокуси и им ръкопляска...

 

 

 ..., а после си разгледа всички налични броеве на сп. Мечо Пух.

 

 

    Що се отнася до Голямата Беля... тя беше видимо впечатлена. Едва успя малко да погледа и да направи някой и друг фокус...

 

 

   ..., когато хукна да си вади читателска карта и да си избира книги за вкъщи! Служителката беше много внимателна и видимо доволна, че е резултат от инициативата им, но повече от необходимото обстоятелствена;) Дотолкова, че Кристина едва я дочака да каже как трябва да си пази картата,  да не я топи в морето и да пази книжките... През цялото време я гледаше в ръцете с жаден поглед и току посягаше към лелеяната карта:) След това с ентусиазъм си избра една енциклопедия за динозаври, книжка за принцеса и дори се подписа на разписката:) Първият й подпис изглежда така:

 

 

 Преди да изложа на вниманието ви как и аз се изложих пред децата...                            

 

..., ще уточня - да, Крисата може да чете от 5-6 годишна, а след предучилищната вече е гладко, не че се хваля, но е факт, млъквайте! Съжалявам, но трябва да кажа и че до края на деня прочете нещата, утре ще ги върне и ще си вземе нови. 

 

    Та, накрая не можах да откажа на Елочка и двете направихме велик фокус със съвсем истинска левитация над масата!

 

 

 

Преди малко повече от месец един от основателите на сайта WikiLeaks – Джулиан Асанж бе издирван от Пентагона и беше принуден да се укрива. Причината бяха стотици хиляди секретни документи свързани с войната в Афганистан, с които WikiLeaks се беше сдобил и се канеше да публикува. След седмици забавяне и опасения за безопасността на Асанж, на сайта WikiLeaks бяха публикувани 91 000 документа, покриващи почти всички случаи на насилие във войната в Афганистан в периода 2004 – 2010 г.

Публикувани в категоризиран формат, те изреждат хиляди случаи на престрелки, бомбардировки, експлозии, обиски и други операции, между които няколко мащабни случая, в които въздушни удари убиват стотици хора наведнъж. Прави впечатление, че дори при множество жертви американската армия  е регистрирала всички убити като „врагове“ или „бунтовници“. Например в записаната на 9.9.2006 г. бомбардировка на афганистанско село, убила 181 души, нито един от загиналите не е регистриран като цивилен.

В интервю пред медиите Джулиан Асанж поясни, че заради съображения за безопасността на източниците, много документи още не са публикувани, но има вероятност с промяна на политическата атмосфера и те да излезат наяве. Очаква се да бъдат публикувани още:

- видео от въздушния удар в афганистанското село Гранаи от 4 май 2009 г., в който бяха убити 140 цивилни, предимно деца и жени

-  260 000 дипломатически съобщения между Държавния департамент на САЩ и посолства по света, разкриващи в детайли как дипломацията на САЩ експлоатира по-бедни страни

Припомням, че Брадли Манинг – войникът, за който се предполагаше, че е разкрил скандалното видео „Collateral Murder“, бе арестуван и държан без съд в американска база в Кувейт, като е застрашен от 52 годишна присъда и дори екзекуция, ако бъде осъден за шпионаж.

Междувременно започнаха да се задават въпроси защо пресата и телевизията бяха неспособни да направят подобни разкрития.  Известният английски журналист Робърт Фиск заяви, че случаят илюстрира западането на традиционните медии:

„Имаме толкова много скъпи вестници с огромни разследващи екипи – Уошингтън Пост, Ню Йорк Таймс… но те не бяха тези, които разкриха новината. Интернет разкри новината. Това до този момент е най-важното доказателство, че вестникарският журнализъм отстъпва назад. Той следва властите: „Mога ли да дойда с вас? Мога ли да бъда с десета планинска дивизия? Мога ли да бъда с британската армия?“ Тези репортери не получават истината. А тези хора – тази организация WikiLeaks – те успяха да го направят… и то в огромен мащаб, невиждан наскоро в журнализма от пресата или телевизията“.

Максим Проданов

Постоянно идеи за вдигане на данъците. Изненадващо за една управляваща партия, която винаги е декларирала, че ще намалява данъци и няма да вдига данъци – и продължава да декларира същото.

Ето за какво говоря:

• Да се вдигнат акцизите – реализирано
  
• Да се вдигнат здравните осигуровки
  
• Да се вдигне/премахне плоският данък
  
• Да се вдигне ДДС
  
• Да се вдигне плоският данък за общините
  
• Да се въведе данък образование
  
• Да се вдигнат пенсионните осигуровки
  
• Да се въведе данък иновации
  

Блогът за икономика 2010

Някои снимки се получават без да ги търся, те ме намират. Примерът е с тази снимка, която заснех, след като вече бях тръгнал да се прибирам.

Пламен Асенов

ОБИЧАМ НЕК.

И НАЧИНА, ПО КОЙТО ХАРЧИ ПАРИТЕ НИ.

И НАЧИНА, ПО КОЙТО ШЕФЪТ НА НЕК КРАСИМИР ПЪРВАНОВ Е ИЗНЕНАДАН, ЧЕ НЕК ХАРЧИ ПАРИТЕ НИ ЗА ЕКЗОТИЧНИ ПРОЕКТИ, А НЕ ЗА РЕМОНТ НА МРЕЖАТА.

ОБИЧАМ СЪЩО ОБЯСНЕНИЕТО, С КОЕТО СЕГА ДКЕВР ЩЕ РАЗРЕШИ НА НЕК ДА НИ ВДИГНЕ ЦЕНАТА НА ТОКА, ЗА ДА СЕ ПОКРИЯТ СПЕШНИТЕ НУЖДИ ОТ РЕМОНТ НА МРЕЖАТА.

МИЛО И РОДНО МИ СТАВА НА ДУШАТА – СЯКАШ ПАК СЛУШАМ “ВИСОКИ СИНИ ПЛАНИНИ”.

ИСКАМ ДА СЕ ЗАПИША В НЕК. 

/Рапорт на пионерче пред строя на българските граждани, всички до един доброволни сътрудници на НЕК/

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.

Подкрепяте ли въвеждане на капиталова пенсионна система?

• Да
• Не
• Не знам

Гласувайте в страницата за анкети на Блога за икономика.

Блогът за икономика 2010

Silvy Shtinkova posted a photo:

Silvy Shtinkova posted a photo:

Сичуейшън из “Сра на метейшън”!

Опасявам се, че Хачо Бояджиев е поел рекламата на Mtel! Веднага да се върне DMB от отвъдното!

Ето че всеки монопол си има край. Американския съд реши че jailbreak-ването (което позволява да се качват приложения различни от тези в AppStore) и Carrier unlock (процес, позволяващ да се изпозват SIM карти на всякакви оператори) на iPhone са законни. Явно Elecronic Fronteer Foundation са успели да се преборят ! Оригиналната новина тук. На печелившите [...]

Ето че всеки монопол си има край. Американския съд реши че jailbreak-ването (което позволява да се качват приложения различни от тези в AppStore) и Carrier unlock (процес, позволяващ да се изпозват SIM карти на всякакви оператори) на iPhone са законни. Явно Elecronic Fronteer Foundation са успели да се преборят ! Оригиналната новина тук. На печелившите [...]

Започваме да представяме участниците във форум “Родителство”. Все още нямаме окончателния списък, очакваме още няколко потвърждения, за това, без да бързаме, един по един, ще ви ги представим всичките. Някои ще са познати, други изненадващи, трети напълно непознати, но всички те ще имат какво да ви кажат.

Започваме с Таня Русева или на кратко Бу.

-

Таня Русева е майка на две момичета. От 2003-та е дипломиран архитект с магистратура по Градоустройство, от създаването му в началото на 2004-та е модератор на форум Кърмене в БГ Мама, а от 2005-та е международно акредитиран Ла Лече Лига лидер.

Темата на Таня на форума ще е “Майчинство чрез кърмене“.

-

Зададохме и няколкото въпроса:

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Таня: Слушайте повече инстинктите си и телата си, както и тези на бебетата и децата си и по-малко - чужди мнения, съвети и експертни книги. Никой не познава детето ви по-добре от самите вас.

Горичка: Кое е най-важното,което родителите могат да направят за детето?

Таня: Да го обичат, да се вслушват в желанията и мненията му, да му отделят не само качествено, но и количествено време. Духовните придобивки са по-важни от материалните, поне в ранните години - със сигурност.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Таня: Че отглеждаме миниатюрни чичковци и лелички, които трябва да спазват нормите на големите и да слушкат и папкат, вместо човешки индивид със своите нужди и желания, който обаче е дете, а не умалено копие навъзрастен.

Горичка: Трудно ли е да си добърродител?

Таня: За мен поне не е лесно. Постоянно се хващам в крачка за същите неща, срещу които роптая, когато другите ги правят и се налага да се самоконтролирам.Самото родителство не ми тежи, но другите неща, които гравитират около мен, в комплект с него, някой път дават нежелан ефект.

-

Ето и още:

Капитал Light, юни 2010 - “Всичко за БГ майка ми” - интервю с Таня
Естествено - “Малките неща могат да окажат голямо влияние” - интервю
Горичка - Скайп интервю на Маги с Бу

и разбира се блогът “Царството на Бу”

-

А ние ви очакваме да дойдете на 25ти септември, в Модерен театър.

Стана традиция „Писателският блог на Тишо” да излиза във ваканция по това време на годината. Причините са разбираеми: аудиторията ми е изградена от образовани и заети хора, които четат през активния сезон. Няма смисъл да пиша онлайн, докато вие се излежаватe на плажа тотално офлайн. Не обичам да си говоря сам. Предпочитам  да изкарам целия ден на плажа, заедно с вас.

Но едва ли ще го направя, защото кожата ми не обича августовското слънце от 10 до 6 (вашата също, между другото), така че няма да ме видите на плажовете по обяд. По-вероятно е да ме срещнете из баровете вечер, когато вампирите и графоманите излизат да пируват. Но и това е малко вероятно. Предстои ми едно писателско, а не пиянско лято.

Да, знам, широко разпространена е фикцията за почерпения автор, придружен от красиви, но леки жени, който прекарва деня в шмъркане, пиене, пушене, самосъжаление и разврат, а накрая издава световен бестселър – ей така, между другото. Чудя се кога ли му остава време за писане на тоя пич? И как, въобще, успява да се съсредоточи? Защото митовете са си митове, но истината е една: писането на художествена литература става единствено и само с много писане. За предпочитане – трезвен.

Та, очаква ме литературно лято и, ако не ми мине котка път, най-късно до края на годината мисля да ви изненадам с нова книга. След два пълнометражни романа: „Справедливост за всички” (2007)  и „Душа назаем” (2008) реших най-после да издам сборник с разкази. За целта, обаче, първо трябва да го допиша.

Работното заглавие е „33 любовни истории” или поне това мисля да съдържа: точно 33 любовни истории.

Част от тях ще бъдат посветени на любовта между хората и нейните отклонения, разбира се, но терминът „любов” не свършва дотук. Той включва още: любов към знанието и смъртта, любов към Бога и мъдростта, любов към…изчакайте и ще видите.

За формат и разпространение все още не съм мислил. По един или по друг начин историите ми ще видят бял свят, т.е ще успеят да стигнат до вас. Назряват различни идеи, включително и за е-книга, но съм сигурен, че най-добрата от тях ще дойде след точката на последното изречение в последния абзац от последния разказ на сборника.

Междувременно съм отворен за предложения от издателства и преса, които биха могли да тиражират разказите на хартия. Част от тях вече са готови. Хонорарът ми ще бъде по джоба на всеки разумно мислещ издател, който има опит с български автори. Използвайте линка „Обратна връзка” от менюто най-горе, вдясно, за да се свържете директно с мен.

Та, чака ме доста писане това лято, а вие внимавайте с горещините на плажа по обяд.

Ще се «видим» отново наесен!

Тихомир Димитров

Продукти:
500г листи за баница
200г твърдо сирене
3 яйца
3/4ч.ч. олио
1ч.ч. газирана вода

Приготвяне:
Корите както са навити се режат на охлюви с дебелина един пръст. Взема се тавичка за печене. Намазва се тънко с краве масло. Подреждат се на дъното охлювите. Поливат се с 3с.л. олио и се слагат да се запекат за 5-10 минути. Сиренето се натрошава в купа. Добавят се 3 яйца, 1ч.ч. газирана вода и 1с.л. олио. Поливат се листите и се въщат отново във фурната. Баницата се пече на умерена фурна 20- 30 минути. Поднася се топла с кисело мляко. По желание се поръсва с ванилова, пудра захар.

Днес, мили мои, ви представям един мой добър приятел и политически противник – Илия Марков, известен под името Господин И. Освен неправилните политически възгледи, които изповядва и пропагандира, той пътешества достатъчно, за да бъде постоянен обект на натиск от моя страна да опише пътуванията си :) От друга страна, знаете едно условията за писане на пътеписи – на самия автор да му бъде кеф докато пише и днес се радвам, че Илия с кеф ще ни разкаже за една от любимите си теми – виното. А той разбира от вино и редовно пише за него. Днес той ще ни разкаже за едно негово посещение в една испанска винарна.

Приятно четене:

Cellers Avgvstvs Forvm

Избата Avgvstvs Forvm („Аугустус Форум”) е едно винарско бижу в един от най-важните винени райони на Испания – Пенедес, който се намира в емблематичната Каталуния. Регионът е познат най-вече (можем да употребим дори гръмкото „световноизвестен”) с пенливите си вина – каба, които по според някои любители не отстъпват по качество на фамозните си френски конкуренти. [geo_mashup_map] От друга страна по всичко личи, че местните производители на бяло и червено сухо вино също се справят добре, макар да им липсва рекламата и престижът на испанските емблеми като Риоха или Торо.

„Аугустус Форум” е малка семейна изба, създадена преди двайсетина години. Освен с вино, собствениците ѝ се занимават и с производството на висококачествен отлежал винен оцет, който също се отличава с много високи вкусови качества. Избата притежава 10 хектара (100 декара) собствени лозови масиви и ежегодно работи със собствениците на още 10, от които изкупува гроздето само, ако счете, че то изпълнява стриктните им изисквания от гледна точка на желаното качество. От така произведеното грозде, което е от най-известните и разпространени сортове – мерло, каберне совиньон, каберне фран, сира, шардоне – винарите на „Аугустус Форум” произвеждат седем разновидности вино – две бели, от които опитах шардонето, което беше със страхотно качество; едно нетрадиционно, но великолепно розе, направено от каберне совиньон, и 4 червени. Стандартното им червено вино от среден клас е купаж от 60% мерло и 40% сира и се също се отличава с много добър и балансиран характер. От избата изтъкват факта, че са единствените винопроизводители в Испания, които правят вино само от каберне фран, но все още ми предстои да го опитам, както и висококласовия им купаж Trajanvs („Траян”), които се състои от мерло, каберне совиньон и съвсем малко каберне франк.

Друго нещо, което прави страхотно впечатление, е целият дух, който е изграден около името и историята на избата. Въпреки че е млада, собствениците и създателите на „Аугустус Форум” са заложили на факта, че гроздето и винарната им лежи върху известният „Виа Аугустус” – римският път, който е свързвал Рим с най-важните средиземноморски владения на Римската империя. Всичко от името на избата, до оформлението на сградите и прилежащите зони, дори до имената на лозовите масиви (Jvlivs Caesar, Tiberivs, Clavdivs) напомнят за тази история. Стълбите към избата, където отлежават вината са украсени от голям стенопис, който ознаменува основаването на избата през 1990г.

Изключително специален е и семейният характер на избата. Годишно се произвеждат между 100 и 150 хил. бутилки вино – една доста скромна цифра, особено на фона на общото производство и потребление на вино в страна като Испания. Собствениците на винарната изключително много се гордеят с този семеен и приятелски облик, който са създали – обиколката на винарната, на която присъствах, беше направена лично от сина на единия от собствениците, който се занимава не само с производството на вино, а и с популяризирането и маркетирането на продукцията им. По думите на домакините „Аугустус Форум” е по-популярна извън пределите на Испания, отколкото вътре в страната. Всеки нов пазар е свързан с някакво лично приятелство или контакт – например благодарение на японски художник, който от 10 години посещава избата, за да твори в нея, виното и най-вече оцетът на „Аугустус Форум” станали популярни и успели да се наложат на японския пазар. (Всъщност историята, която ми разказаха е много по-забавна, но ще си я запазя за личните ми контакти).

На непредубедения български читател идеята за скъп отлежал винен оцет може да се стори странна и налудничава, но явно 8-годишните бял (от шардоне) и червен (от каберне совиньон) оцети под името „Форум” (Forvm) и 16-годишният „Флавий” (Flavivs) са направили впечатление комуто трябва, тъй като почти от 10 години те подслаждат (да, оцетите са леко сладникави) блюдата на традиционния банкет, който кметството на град Стокхолм дава по повод връчването на Нобеловите награди. От всичко казано дотук, лесно бихме могли да сметнем, че качеството и класата на „Аугустус Форум” са недостижими за средния потребител и любител на виното, но не това е случаят с „Аугустус Форум”. Стандартното вино на избата струва € 8, което може би е малко над средното за испанския пазар (на който могат да се открият отлични вина на цени от € 3 до € 6!), но и качеството на виното е на много високо ниво. Най-високият им клас вино, гореспоменатото “Траян”, е на цена от € 16. Посещението ми в Cellers Avgvstvs Forvm беше освен приятно развлечение и много мотивиращо изживяване. Мисля, че може да служи не само на хората, които искат да се занимават с вино, като пример за това, че желанието и трудолюбието могат да те отведат далеч... Автор: Господин И (Илия Марков) Снимки: авторът