Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Да се обадиш на уговорен събеседник и да му кажеш, че се налага.....да не идва в предаването, за което е поканен, е филм, в който съм имала отредени реплики. При това в различни продукции, тв-сезони и епизоди. 

Спомняте ли си Серж Йофу? Усмихнат кот'дивоарец, през 90-те години той беше любимец на цяла Добруджа заради головете си за местния отбор, а после отиде в "Левски". Там по едно време беше в тандем с Гонзо, вкара даже гол на "Ювентус", но мачът се запомни предимно с нагледното доказателство, че Зинедин Зидан може спокойно да мине с топката през всички наши играчи.

Всичко хубаво, но през 2000-та година Йофу взе, че инсценира обир в апартамента си и избяга от София, завличайки с пари клуба и един куп съотборници. После изчезна тотално от света, като бях чул, че май е играл под фалшиво име в Швейцария.

Смях, провал и мислех - end of story. Тези дни на плажа обаче ми обясниха, че това, което винаги съм смятал за лична глупост на Серж Йофу, всъщност е било голям заговор на богатите отбори срещу бедните. С две думи - "Левски" и "ЦСКА" изкупуват най-добрите футболисти в България, каквото прави "Байерн" в Германия, "Реал Мадрид" в Испания и т.н. По този начин малките отбори остават без звездите си и се провалят. Звездите пък не намират място в големите селекции на грандовете и също се провалят. Гадните големи отбори обаче са доволни, защото са прецакали конкуренцията и пак са първи. Конспирация отвсякъде.

-"Какво е решението?", попитах.

- "Регулации!"

Регулации и то какви - оказа се, че не само трябва да се въведат една-две промени, а и по възможност да се изхвърлят парите от футбола, защото го развалят. Сега големите отбори ограбват малките, не им дават шанс, монополизират титлите. Ако вървим така, скоро само "Реал Мадрид" ще печели Шампионската лига и никакви симпатяги като "Цървена звезда" няма да могат да я помиришат.

Левски също се оказа, че взема най-добрите играчи и после ги съсипва, а от там проваля и малките отбори и цялото първенство. Примерно случаят със Серж Йофу. Ако "Левски" не го бяха купили, той щеше да си стои в "Добруджа", те вероятно нямаше да изпаднат, а той нямаше да забегне в Швейцария. За това трябва да има регулации - "Левски" и "ЦСКА" трябва да имат право само на определен брой трансфери, за да не лишават малките отбори от шанс.

Регулиране на трансферите, регулиране на трансферните суми, ограничаване на броя на чужденците. Футболът трябва да се върне в златните си години около Втората световна война, когато не е бил комерсиален. Точка.

На плажа напичаше, пиех стоплено мохито и само кимнах с глава на стройната теория за бъдещето на футбола. Но нещо май не беше като хората.

....

Не беше като хората, защото теорията мяза на социалистическа. Такива обаче са повечето теории, които се раждат в България и за това обществото просперира така.

Да си представим какво щеше да стане, ако въпросните регулации наистина бяха въведени.
"Левски" нямаше да купи Серж Йофу, горе-долу приличен футболист, и съответно нямаше да повиши нивото на нападението си. Слабата "Добруджа" обаче, щеше да се задържи в елита, въпреки че без Йофу няма потенциал. Въпросният Йофу никога нямаше да има възможност да отиде в по-голям отбор, защото трансферите са ограничени. С други думи и неговото бъдеще щеше да е съсипано. Изкуственото задържане на некадърната "Добруджа" в елита нямаше да помогне изобщо на българския футбол, а напротив, щеше да свали нивото и на "Левски", а постепенно и на целия шампионат. Да, силните нямаше да "ограбват" слабите, но в крайна сметка всички щяха да се окажат ограбени - отслабените отбори щяха да генерират все по-малко приходи, зрителите да гледат по-лош футбол, а националният отбор да се срива заради слабите попълнения.

Щом трансферите са "ограничени", значи нямаше да се случват на пазарен принцип. Как тогава? Субективна комисия ли щеше да ги "регулира"? Кой щеше да е в комисията? Батето? Батков? На какъв принцип щяха да вземат решенията? Нямаше ли да има гигантска корупция?

Вярно е, че е неприятно да си фен на "Вердер Бремен" и да виждаш как любимия ти Месут Йозил отива в "Реал". Справедливо ли е обаче да се забранява на Йозил да се развива лично и професионално. В "Реал" той ще получава повече пари, ще живее в по-голям град и ще тренира при най-добрите условия, с най-добрите съотборници. Поставен в такова положение, той ще може многократно да повиши класата си - нещо невъзможно, ако беше останал в Бремен. Разбира се, може Йозил да се провали - както Йофу в "Левски". Свободният пазар не изключва възможността от неуспешни сделки . Евентуалното оставане на Йозил в Бремен обаче също няма да го предпази от провал. Ако регулации му забранят да продължи кариерата си в по-голям клуб, Йозил едва ли ще задържи дълго нивото си и в крайна сметка "Вердер" няма да стане по-добър отбор. Напротив, изкуствените протекции за "слабите" ще премахнат нуждата те да се подобряват.

Но честно ли е " Реал" да вземат най-добрите футболисти? Честно е, ако могат да си го позволят. Самото купуване на звезди няма да им донесе автоматично титли. Това се вижда в отбори като "Манчестър Сити", където арабските собственици купуват футболисти на килограм, но без предварително да са изградили нужния професионализъм и култура в клуба, която да носи титли. За това и успехи все още няма. "Реал Мадрид" обаче има този професионализъм и за това има успехи, а оттам и пари. На всичкото отгоре никак не са монополизирали титлите - в последно време нямат спечелена Шампионска лига, което показва ползите от свободната конкуренция.

С парите си "Реал" не "ограбва" бедните отбори, а напротив, дава им справедливата пазарна равностойност на уменията на играчите, които иска да купи. С тези пари малките отбори имат възможност да се развиват по примера на "Реал" с надеждата също да стигнат до неговото ниво.

От подобни сделки нивото на испанския футбол далеч не пада. Талантливите играчи родени в провинцията имат възможност да се развиват в големите отбори като "Реал" и "Барселона", а от това печели националният отбор, който е съставен предимно от играчи на грандовете. В момента Испания е световен и европейски шампион.

Страната е нямала такива успехи в миналото, макар тогава футболът да не е бил "комерсиализиран", както днес чуваме оплаквания. Вместо това е бил бавен, играчите са имали бирени шкембета и са се напивали след всеки мач без да спазват никакъв режим, а стадионите са били мизерни и необезопасени. С комерсиализацията имаме футбол на професионално, а не аматьорско ниво, много по-качествена игра, безопасни трибуни и индустрия, която дава препитание на милиони.

В сегашните условия отборите от по-бедни страни като България не могат да се мерят с грандове като "Реал". Но "Реал" няма президент от бившата ДС, не е преживявал 45 години комунизъм и има изградени бази, за които "Левски" и "ЦСКА" все още само мечтаят. И въпреки всичката "комерсиализация", в кратките си периоди на професионална работа, българските отбори показаха, че могат да постигат успехи. С Мъри Стоилов като треньор "Левски" стигна до четвъртфинал за купата на УЕФА. С Жозе Моуриньо "Порто" спечели Шампионската лига преди няколко години. "Бедните" могат да просперират, стига да работят правилно.

Къде тогава е конспирацията на "богатите"?

Според мен тя е само в главите на хората, които са свикнали да мислят, че парите по правило са зло и всеки, който ги притежава не е по-способен, интелигентен и предприемчив, а единствено по-зъл от останалите. За това според тези хора парите трябва да се вземат от богатите и да се дадат на бедните - тоест мързеливите, неинициативните, просяците.

При комунизма видяхме до къде води тази практика - всеобщ фалит. И макар официално да сме отрекли комунизма, той още е в мисленето на много хора в България и това личи - като в плажната концепция за футбола, която изслушах.

Като казах комунизъм- да припомня, че през 45-те години "народна демокрация" в България футболът е строго регулиран от партията. На футболисти като Георги Аспарухов не се позволява да отидат да играят в чужбина. Всичкият футболен потенциал на България стои в границите на страната. Националният отбор обаче така и не успява да запише победа на Световно първенство... Трябваше да дойде 1994 г., когато българските футболисти играеха в най-реномираните световни отбори, за да дойдат и успехите.

Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор свирят заедно. Записът е от 10 юли тази година. Ценителите знаят колко рядко виждано е това. Вижте видеото:

Hoping Foundation benefit performance from Hoping Foundation on Vimeo.

Сподели във Facebook

Далеч съм от мисълта да отнема правото на пълнолетен гражданин да употребява наркотици, но имам едно послание към фолк гилдията – ставате банални. Половината Фалултето е на помпа, а няма нито един кючек по темата, правете си изводите.

“Ний сме винаги добре, с бяло сладко на ръце”

“бяло сладко май си взел, към луната си поел”

Излагаш се Коце, можеше и по-добре!

Според един спартански закон всички, които избягали от бойното поле при Левктра, трябвало да бъдат лишени от честното си име. Но ефорите, като видяли, че с това числото на честните им граждани много ще се намали, решили да не прилагат в тоя случай закона и поръчали на цар Агезилай да обяви това на народа.
Като събрал гражданите на агората, Агезилай извикал:
-Граждани, нека днес законите спят!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Това е достойно за първа страница на “Труп”! Мръсните татари обругават образа на петричката светица, без да заплатят нито копейка авторски на нас, нейните правопритежатели. Поне ни дайте газа на нормални цени!

Двама от все още живите интелектуални гиганти на 20 век се опитват да събудят хората. Решението на нашите проблеми не е в оставането ни на Земята и в намаляването на потреблението на енергия, което ще доведе до регресия на човечеството и връщането му обратно в каверните, а в агресивна експанзия на хората в Космоса. [...]

Продукти за 4 порции:
1кг речна прясна риба
1кг розови пресни картофи
1ч.л. сол
150г брашно
300мл олио
1 лимон

Приготвяне:
Рибата е наловена от чиста, планинска река. Рибките са със средна големина. Биват баракудки, червеноперки, речни малки сомчета. Изчиства се. Измива се много добре със студена вода. Брашното се пресява и обърква с 1ч.л. сол. В тиган се налива първоначално 100мл олио и съдът се поставя на включен котлон. Изчистените рибки се овалват в брашно. Пържат се до златисто в силно сгорещено олио. От време на време се долива мазнина. Изпържената риба се подрежда в овално плато.
Картофките се белят, режат на дребнои пържат до златисто в гореща мазнина. Хрупкавите, пържени картофки се слагат в купа от йенско стъкло.
Всеки си сервира рибки с картофки и кръгче лимон.

Зорница София Попганчева е завършила живопис и има повече от 55 изложби и фестивални участия по цял свят с видео арт, инсталации, пърформанси и живопис. През 1996-97 организира и реставрира църквата в Софийски Централен Затвор, което реализира заедно с колеги и затворници. Специализира една година режисура в НАТФИЗ “Кръстъо Сарафов” при художествен ръководител академик Людмил Стайков. Зорница е сценарист и режисьор на 4 филма: Мила от Марс (игрален, 2004), Смъртта и целият път обратно (документален за лечението на хероинова зависимост в комуни, 2005), Modus Vivendi (документален, за следването на мечтите, 2007), Прогноза (игрален, 2009). Зорница има една дъщеря на пет и половина и четири нови филмови проекта.

-

На форум “Родителство” Зорница София ще говори за това как споделя живота си с дъшеря си и я счита за боен другар и приятел.

-

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Зорница: Да си отглеждат не войник, който изпълнява идеално заповеди, а приятел, който може да им даде съвет.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Зорница: Паралелно с класическото възпитание да култивират в децата си чувство за свобода и чувството, че всичко е възможно. Аз така съм възпитана.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Зорница: Както това че бремеността е болест, така и това, че децата са тежест и “волният живот свършва с тяханата поява”. Обратното също е много важно. Аз не искам детето ми да мисли, че лудориите свършват с появата на родител на хоризонта, а обратното.  За мен най-големият комплимент е дъщеря ми да ми каже “Мамо, ти си луда!”. Аз разбира се правя всичко възможно да заслужа това.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Зорница: Много трудно и много интересно.

-

Регистрирай се

БГРАДИО се осмелиха да ме поканят на екрана на БНТ и си понесоха наказанието за “дързостта”: наложи им се да се гърчат и да ми обясняват часове преди прякото съвместно предаване с държавната телевизия защо… не трябва да участвам. Като бивш телевизионен водещ мога да си представя какво е усещането да кажеш на избрания от [...]

Продукти:
500г брашно
1/2ч.ч. кисело мляко
1/2ч.ч. неразтопена свинска мас /краве масло/
1ч.л. сол
1ч.л. сода бикарбонат
2 яйца
200г сирене
30г краве масло

Приготвяне:
Брашното се пресява. Киселото мляко се обърква заедно с 1ч.л. сол и 1ч.л. сода бикарбонат. Към брашното се добавят киселото мляко и свинската мас. Омесва се меко тесто. Разделя се на 8- 10 топчета. Сиренето се натрошавa в купа. В нея се чуква едно яйце и белтъкът от второто. Сместа се обърква. Тестените топчета се разточват на питки. В средата се слага от плънката. Сгъва се на 2 и се притиска по края. Пирожките се мажат с жълтък. Пекат се в тавика намазана с краве масло.