Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В следващите дни медиите ще тръбят и ще обсадят летище София с камери, политици ще започнат да се надпреварват с хвалебствия (обикновено самоизтъквайки се), а някои хора ще пият бира по случая в любимата си кръчма… Само че поради интереса ми в областта, този път ще изпреваря всички и ще ви кажа добрата новина първи…
Поводът е, че на тазгодишната Международна олимпиада по информатика българският отбор има два златни, един сребърен и един бронзов медал. Нещо повече – Румен е втори в света!
Малко хора знаят колко труд се иска за подобно постижение – и от учители, и от ученици, и от десетки други хора, които остават в сянка. Малко хора са наясно, че от другата страна на медала са стотици часове писане на програми, докато връстниците ти играят футбол; заучаване на сложни формули, докато те обсъждат съученичките ти… Поне вече не се мъкнат настолни компютри по състезания, но някои и това сме преживели.
Компютърните състезания не са за всеки, но пък по някакъв парадокс не помня да съм се забавлявал толкова много, колкото със състезателите по информатика (може би само няколко купона с приятели от НАТФИЗ могат да им се опрат)… Но да не се отплесвам, за програмиране и състезания мога да говоря с години!
Преди всичко поздравления за Румен Христов от Шумен, Антон Анастасов от Хасково, Михаил Ковачев от Шумен и Владислав Харалампиев от София.
Но не по-малко адмирации заслужават и хората, които всяка година вкарват луд ентусиазъм, за да подготвят отбора… Те са доценти, доктори на математическите науки, старши научни сътрудници в БАН и… обикновени студенти, бивши състезатели като мен. Няма да споменавам титли, защото първо тези хора са много земни и второ: има голям шанс да пропусна някое академично звание. Затова специални поздрави за Красимир Манев, Стоян Капралов и Емил Келеведжиев. Искам да поздравя и Бисерка Йовчева от Шумен, ръководител на двама от състезателите. И… last but not least: специални лични благодарности на човекът, който ме направи част от състезанията по информатика, даде ми професия и нещо повече – научи ме да се трудя, да се боря, да не се отказвам лесно и не на последно място – на два алгоритъма за минимално покриващо дърво… Голямо БЛАГОДАРЯ на Каталина Григорова.
И успехи на информатиците и занапред!

Подобни публикации

• 05.02.2006 — Зимни математически празници 2006 (3)
• 01.08.2010 — Анкета: Кой ще стане шампион? (0)
• 22.06.2010 — Световното по футбол: временно класиране (2)
• 14.03.2010 — 100 национални туристически обекта (13)
• 30.10.2009 — Bulgarian Sushi (6)
• 28.02.2009 — До Копривщица и Панагюрище (2)
• 07.08.2008 — Сбогом, БДЖ! (7)
• 26.03.2007 — Румънеца и Събев (3)
• 06.07.2010 — Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (4)
• 20.05.2010 — „Икебана“ или „Блус за двама“ (1)
• 15.05.2010 — G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (3)
• 09.05.2010 — Бисквити „Анелия“ (13)
• 20.04.2010 — Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 19.02.2010 — Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 18.01.2010 — Новият ГКПП Златоград-Ксанти (15)
• 12.01.2010 — Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 08.01.2010 — Нови поговорки и пословици (4)
• 05.01.2010 — Накратко за снегопочистването (5)
• 01.01.2010 — Официални празници 2010 (28)
• 31.12.2009 — Новогодишни поскъпвания… (0)

В началото беше сензационното обявяване на българския газ. Българският газ - най-добрият газ на света! И цената тръгна надолу. Поне в прогнозите на началниците.

После ходих на море. И като се върнах, пак същите началници прогнозираха поскъпване на газа. После друг от големите началници каза, че поевтиняването все още е на дневен ред. А най-големият началник се разсърди, че медиите създават истерия и объркват хората.

Най-големия началник го разбирам. Той играе футбол, а любимите му журналистки не го питат за финта в 47-мата минута, а за някакъв газ. Обаче и началникът на газа се оказва на стадиона. За да обясни на най-големия началник какво е искал да каже.

Баналните губят в тази игра, защото играят по правилата. Министерства, държавни фирми, регулатор - тия са в отпуск. По нормалния начин са недостъпни и мълчаливи. На стадиона обаче говорят. Още Пиночет е стигнал до истината - проблемите се решават на стадиона.

снимка: тая снимка е на Красимир Юскеселиев, в. Дневник, обаче не е верна - най-големият началник никога не пада по гръб

Сподели във Facebook

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за плетиво секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Яките списания имат мисия да воюват с Чалгата, чрез мълчание. Тя не съществува за тях, а за нея те наистина не съществуват. Мара Отварачката знае столицата на Франция, даже е пяла там, но за нея това са 3 от 150-те корици на будката и никога не ги е докосвала. Въпреки целия този метролайфстайл, общата аудитория на тези списания в момента е колкото населението на Смолян след промените.

Умните списания таргетират умните читатели, а това е територия трудна за печелене и лесна за губене. За заветните 5 лева трябва да си винаги бодър, самокритичен, една стъпка напред. Ако се оядеш, одрусаш, омързевилиш и почнеш да смяташ всичко за бащиния – мерси, беше ми приятно, бунището на историята е пълно с редакторчета като теб

Union Media

стартира като Unison Media в далечната 1993, Унисон беше фирма за пиратски дискове и касетки, чиито шеф (Макарона?) беше растрелян. Преименувано по-късно на Union Media, списанието беше (сравнително) оригинално и в него пишеше доста за музика и общи приказки. Мартин Захариев взе пазара в ранните години на Демокрацията. Не се наемам да коментирам от къде са крали и преписвали, но ги поздравявам, че са рискували с нещо ново.

Егоист

беше наследника Обединената Медия, ребрандирането през 1996 е било наложително поради уникално тъпото име на първото списание. Списанието но спечели с уникаления си стил и остана в историята с впечатляващ авторски екип през първите години – Карбовски, Ина Григорова, Нойзи, Сашо Жеков и други. Изданието беше авангардно, дебело и за период от 4-5 години беше “умът и сърцето на нацията”. Схемата на Егоист беше да пробутва новите лафове от Центъра на Града на читателите от далечната провинция – Дружба, Каспичан, Обеля, Кюстендил. И се получаваше добре. Отваряш го и си казваш “имаме нещо общо”. С времето обаче парите заминиха страстта, а качественият текст беше изместен от “лайфстайл” алабализми. Дали успехът поквари хората или Захариев си вирна носа, нямам идея, да каже някой който е бил там. От списанието останаха само спомените. Преименува се на Ego и окончателно издъхна.

Матрин Захариев направи с хора от екипа още няколко нелоши “разселки” – High Flights, Списанието на Mtel и (ранния) Playboy, Maxim.

Jazz

беше добро попадение за времето си, но Пламен не се беше погрижил за разпространение в провинцията, което му е изяде главата по мое мнение.

Intro 

стартира мощно и няколко години беше по-егоист от късния Егоист. После премина през безброй трансформации, фабули и концепции, стана модно списание, нямаше го с години по будките и последно пак се завърна там, но като витрина на неудачниците. Тити Папазов, Камен Во, Любен Дилов и кой ли още не беше слаган за корица и се получи нещо като антология на “Б” групата. Кой би искал да чете за тези досадници, вместо да ги разстреля? Кой е следващият, Руслана?

Едно

може да се похвали с Една добра дълголетност, вече 7 години съществува. Не знам коя година влязоха под чадъра на Економедия, но това ги спаси и май някъде споменаваха за 5000 тираж. Последно списанието стана двуезично и ще има 4 броя годишно, не точно живот, но поне съществуване. Страниците в него, които ме интересуват бяха около 4 – тези с мненията. Като цяло там фотографията измества текста, а аз съм по-ретро читател и не давам пари за празни страници. Поне организираха голям брой читави партита. Също както при Интро, сайтът на изданието деградира с годините и рано или късно ще стигнем до съобщението за неплатен хостинг

Harsh

списанието беше доста достоен наследник на Егоист, в категория самиздат, додрапа до 3-4 броя. Не можа да захапе, защото дори да имаш силен продукт, без връзки не можеш да влезеш на този пазар, трябва 5 години предварително да започнеш да си пиеш уискито с рекламодатели, разпространители, брокери на влияние и прочие блюдолизци. А ако вместо това козиш с деградетата от квартала – просто забрави.

Лайта

сe очертава като единствен представител на жанра, който има сигурно бъдеще. Никога не е бил “сам” на пазара и не е ясно дали би оцелял там, но като допълнение на Капитал е достатъчно добър, а имиджа на вестника сигурно помага доста за пред рекламодателите. През годините имаше възходи и падения, доста редактори се смениха и донесоха идеите си, които стигаха поне за 1-2 месеца смислено съдържание след тяхното встъпване в длъжност. Може би трябва да ги въртят през 6 месеца Може да се дискутира дали съществуването на силно “безплатно” издание като Лайт оставя въздух на останалите играчи на пазара, които се опитват да скачат на летвата на 5-те лева, но се достига до тегави философски въпроси от рода на “кому е нужна цялата тази планина от хартиена тъпота”.

Безплатните издания

Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София - дават част от качеството на “премиум лайфстала” срещу нула процента от цената. Определено имат бъдеще, но е въпрос някой да седне да ги разработи.

Шегата настрана, комарите убиват вече.

Предполагам, че това ще възкачи  продажбите на фирмите произвеждащи репеленти. А темата е вълнуваща за почитателите на гръцкото море.

Горките комшии – какво ли не ги сполетя.

Въпросът сега е друг, а именно – някой пробвал ли е това устройство?

След малко мисля да го тествам върху домашния любимец – изрично пише, че не би трябвало да има проблеми, но за всеки случай очаквам неочакваното.

Закупих го от Baumax на цена от 3 и нещо лв. Наред с лампата, която бори комари и какво ли още не.

ps. Вицът за глухата акула и свирката без топче е супер актуален и днес.

Интересен филм, за който повече информация може да прочетете, а и да видите клип, в линка долу.

През 2005 година 12-годишният Ахмед от бежанския лагер Дженин бива прострелян от израелски войници, докато играе с пушка-играчка, която войниците помислили за истински Калашников. След като става ясно, че момчето не може да бъде спасено, баща му решава да дари органите му на шест израелски деца. Видеото е откъс от немски документален филм, проследяващ пътуването на бащата, Исмаил Катиб, до Израел, където той посещава семействата на децата, носещи … Read More

via Give me justice first, the peace will follow…

Преди време бяхме публикували съедини точките от 1 до 10. Сега допълваме нашата колекция с цифрите от 1 до 20. Все ще е лято, но краят на дългата ваканция сякаш се усеща вече

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Виж още:

Съедини точките

Задачки – закачки за 4-6 годишни

За последните 20 години има само един министър, който се обърна към собствения си народ с думите "шибан народ". След това не само че не подаде оставка, а ходи по медиите да обяснява, че тези думи не били обидни и не означавали това, което ние си мислим, а - друго нещо. Положението би било смешно, ако [...]

За последните 20 години има само един министър, който се обърна към собствения си народ с думите "шибан народ". След това не само че не подаде оставка, а ходи по медиите да обяснява, че тези думи не били обидни и не означавали това, което ние си мислим, а - друго нещо. Положението би било смешно, ако [...]

Днес в сайта „Липсва“, както и пресцентърът на МВР, съобщава за изчезнало момиче в София. Повече информация:

Моника Гасан Майа

Описание: На 16г., висока е около 168 см., с черна и къса до рамената коса и кафяви очи. В деня на изчезването си е била облечена в къси панталони в синьо каре, маратонки и е носила черна раница, апликирана с разноцветни сърчица.

Липсва от: 17 August 2010

Последно видян/а: София

Допълнителна информация: Моника Гасан Майа е в неизвестност от 17 август. Същият ден около 9 часа момичето напуска дома на баба си. Непълнолетното момиче е с двойно гражданство, като постоянно пребивава в Кралство Йордания. Не говори добре български и не носи документ за самоличност.

Контакт: тел. 166, 112, 02/982 08 38 или в най-близкото районно полицейско управление

Спомняте ли си, от предишният постинг, от тази нова поредица, как въпросният министър на многото неща, дълго и упорито ме е търсил, за неуговорена среща, на площад „Шуман”, в центъра на Брюксел, малко след като почти насила б...

В своя статия Валери Найденов ни препоръчва да отменим всички смислени реформи от последните години – с цел да излезем от кризата. Плоският данък, валутният борд и оттеглянето на държавата от икономиката били проблемът на нашата икономика. Само да ги махнем и всичко ще се оправи.

Да, ама не. И това лесно може да се докаже дори от българския опит. През 90-те години на ХХ век нямаше валутен борд, държавата владееше цялата икономика и данъците бяха високи и прогресивни. Ако Валери Найденов (ВН) беше прав, то през 90-те години България трябваше да бъде икономическо чудо. Само че, точно тогава България беше икономическо бедствие – почти цяло десетилетие постоянна стагнация и криза, завършила с тотален крах на икономиката и финансите, вкл. хиперинфлация. Т.е. Валери Найденов не е прав.

Отменянето на малкото смислени реформи няма да ни помогне да вървим напред. Всъщност, за да вървим напред, трябва да се направят още смислени реформи.

Обърнете внимание и на следните твърдения:

- България щяла да има най-дългата криза в Европа и в света, защото няма потребление

Интересно дали ВН знае за съществуването на една страна, намираща се южно от България, известна под името Гърция? А дали е наясно, че точно тази страна следваше неговите кейнсиански схващания за икономиката (раздуване на бюджетните дефицити за стимулиране на потреблението) и точно затова фалира, което удължава все повече кризата там

- плоският данък вредял на икономиката

Едва ли не, според ВН, въвеждането на плоския данък е създало кризата в България, защото точно след това спрели чуждите инвестиции. Това лесно може да се отхвърли – първо, защото кризата започна далеч след въвеждането на плоския данък и то започна от външното търсене, което едва ли се влияе от данъчното облагане в България. Второ, други страни не въведоха плосък данък и също бяха ударени от кризата.

А че ВН дори не знае кои страни са въвели плосък данък, оставям без коментар. Във всеки случай, историята не ни показва случаи на страни, които са постигнали просперитет с високи данъци. Просперитет с ниски данъци, обаче, са постигнали много страни.

- износът не бил от значение – но трябва да девалвираме, за да има износ

"Хвалбите с износа не струват и 5 стотинки." казва ВН. Няма значение, че износът расте – важно е потреблението. Това е в началото на статията. После, обаче, става друго: трябва да премахнем валутния борд, за да девалвираме и да подпомогнем износа, казва ВН.

Разбирам, че човек може да не разбира от икономика – но поне трябва да има някаква логика в това, което говори. Ако износът е важен и износът расте при валутен борд, значи валутният борд си е ОК. Защо да го махаме? Да не говорим, че през 90-те години постоянните девалвации не доведоха до голям износ. В момента износът е в пъти по-голям, точно заради валутната стабилност и липсата на девалвации.

- в публичните услуги и естествените монополи паричните потоци са гарантирани и чужденците източват печалбите

Хайде да видим държавната Топлофикация дали има гарантирани парични потоци? Всъщност има половин милиард несъбрани вземания. Или държавното БДЖ? А държавната енергетика, да не би чужденци да са и собственици, че постоянно вдига цената на тока? А Булгаргаз не е ли държавен? Практически, няма пример на добре работеща държавна фирма. Не само сега, но и исторически.

През 90-те години цялата икономика беше държавна. Тогава управлението на държавните компании беше толкова калпаво, че цялата икономика фалира. Нямаше чужди и частни собственици – и в резултат всъщност нямаше никакви печалби, никакви инвестиции, никакво развитие. Сега ВН иска отново да се върнем в онова време, сякаш тогава е било много хубаво. За повечето българи, не беше добро време.

Блогът за икономика 2010

Много ми харесва, че започват да се появяват фирми, които желаят да направят добро впечатление на хората, които списват блогове.

Писал съм за ПИБ, които обръщат специално внимание на Интернет, наскоро поисках да се включа и в чудесната инициатива на издателство „ЛИК“.

Третата кампания, за която ще ви разкажа сега, започна малко странно.

Получих електронна поща:

Здравейте,

пиша ви от [ПР Агенция]. Във връзка с работната ни кампания с един клиент, искаме да ви изпратим един подарък- изненада :) Но за целта ни е нужен ваш адрес, на който може да ви намери куриер през деня и телефон за връзка.

С уважение,
[Име]
[Агенция]

Като истински параноик, веднага се усъмних в писмото – „един клиент“, „един подарък“, искат ми адреса, а писмото е пратено от поща в yahoo.com. Дали не е схема да ме разберат къде живея и кога не съм си вкъщи, за да ме оберат?

Социалните мрежи дойдоха на помощ – пуснах мейла в търсенето на Facebook, изскочи симпатична млада дама, с която имам общи познати, добавих я като приятел и направо ѝ писах лично съобщение в стила – за какво става дума, писмото истинско ли е. Получих потвърждение, че е истинско:

Здравейте,
става въпрос за голяма, отвърдила се на българския пазар компания, която вкарва нов продукт. За съжаление, не мога много да издам, защото целта ни е изненада, но ще се радвам, ако решите да участвате в кампанията ни.
С уважение,
[име] 

Вчера се появи куриер, който ми достави това и реших, че е от тях:

Нищо не подсказва, какво именно има в кутията.


Отварям:

Какво е това? Вадя един от пакетите:

Очевидно е нещо за ядене.

Продължавам с инспекцията:

Освен посочените предмети – четири пакета „Пълнозърнести пелети“, химикалка с лампичка, три батерии и картичка със стихове, вътре имаше и един бял лист. Текстът върху картичката подсказваше, че върху листа има някакъв тайнопис. Съвсем скоро бях чел последния „Хари Потър“ и съжалих, че съм обикновен мъгъл и (лице, без магьоснически умения) и не мога веднага да видя текста.

Химикалката свети в синьо. Светках, светках по листа и нищо не забелязах.


Продължавам изследването. Върху дясната страна на хранителния продукт откривам множество лозунги:

Ние сме децата на 90-те
Ние сме любопитни
Nie pishem na latinica
We don't mind sleeping with our friends (Нямаме нищо против да спим с приятели)
Ние живеем на ръба
We kiss. Then we meet (Целуваме се. После се срещаме)
We prefer awkward mornings than boring nights (Предпочитаме неловките сутрини пред скучните нощи.)*
We like it simple (Харесваме простите неща)
We are complicated (Ние сме сложни)
Ние сме мултифункционални
Ние не се нуждаем от лого (Оппа, антиглобалисти?! If you can't beat them, join them)
Ние сме материалисти
We ❤ traveling (Обичаме да пътуваме)
We choose „it's complicated“, cause it always is. (Статус във фейсбука)
Ние имаме какво да кажем
А ти?
––––––––––––––––
* Има малка граматична грешка, to prefer... than... вместо правилното to prefer... to...,  което подсказва, че фирмата със сигурност не е международна)

 Другата страна на пакета е още по-енигматична:

Веднага отидох да видя какво представлява сайта на y-gen.net (the eco company), но той още не е готов.

Късно вечерта реших, че може би дневната светлина ми е пречела да видя буквите на белия лист. Загасих лампите и започнах да шаря с лампичката на химикалката.

Действително пишеше нещо!

Това, което разчетох, преди да ми се изморят очите (около половината лист):

За първи път на пазара се пуска продукт без цена
Между 9 и 15 август в обектите на Пикадили в София и Варна, ще намерите Y-Gen. Той няма фиксирана цена, защото ти сам я определяш. Всички събрани средства от този период ще отидат за написването на историята на едно от най-вълнуващите поколения – поколението Y.
Ние сме поколението на интернет промените на 80-те и 90-те години на 20 век, сексуалната революция и въпросите.
Ние сме граждани на света.
Ние не сме деца на нечий преход.
We don't mind sleeping with our friends.
Ние живеем оn и off-line
Ние вярваме, че голямата любов не е само една.
Nie pishem na latinica
Ние можем всичко, но по-важно е какво искаме.
We prefer awkward mornings than boring nights* (шрифтът на латиница е много по-труден за разчитане)
We kiss. Then we meetНие падаме, но винаги ставаме.

Може би има още текст, а може би няма.

И накрая - трам-та-ра-раааам – продуктът!

Това разреши загадката какво са „пълнозърнести пелети“, но не разреши загадката как се ядат. Аз пробвах директно от пакетчето, както и поляти с мляко. И в двата варианта стават, но може би все пак не са предназначение да се поливат с мляко, защото не омекват много бързо.

Рапорт даден!

Някой може би ще каже, че не спадам към възрастовата група, към която е насочена кампанията и да не знам много. Аз пък ще цитирам Красимир Стефанов, директор на НАП:

„90% от най-големите дискотеки по морето се водят на физически лица, на млади момчета, родени през 1970-1975 г.“, посочи шефът на НАП.

А ето как самият Първанов повдига завесата на своя проект в своя вестник „24 часа“ на 16 август ( трета пиарска публикация във вестника на президента за него и семейството му в периода между 14 и 16 август). Абзацът от статията, която ни запознава обилно с уменията на президентската двойка да кара джетове в запазения [...]

Продукти:
1лт прясно мляко
1ч.ч. пшеничен грис
4с.л. захар
140г шоколад
1ч.л. коняк, бренди или ром

Приготвяне:
Шоколадът се начупва на парчета слага се в тенджера. От млякото се отделят 150мл, а останалото се налива при шоколада. Съдът се поставя на включен котлон. Добавя се 4с.л. захар. Бърка се непрекъснато докато се разтвори захарта и се разтопи шоколада. Грисът се обърква заедно със 150мл прясно мляко. Добавя се в горещото мляко. Бърка се непрекъснато докато сгъсти. Съдът се оттегля от котлона. Добавя се 1ч.л. коняк, бренди или ром. Шоколадовият десерт се разпределя в купички. Оставя се да изстине. След това се слага в хладилник. При сервиране, грисовото кремче е отлепя внимателно от купичката. Обръща се върху тортена чинийка. Поръсва се със смлени ядки. Полива се със сироп от домашно сладко.