Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Когато всесилният Махадева създал прекрасната Индия, той слязъл на земята, за да и се порадва. От неговия полет се понесъл топъл, благоуханен вятър. Гордите палми преклонили пред Махадева своите вършини и разцъфтели под неговия поглед чистите, бели, нежни, ароматни лилии. Махадева откъснал една лилия и я хвърлил в лазурното море. Вятърът раздвижил кристалната вода и покрил прекрасната лилия с бяла пяна. Минута, и от този букет от пяна разцъфтяла жената - нежна, благоухаеща като лилия, лека като вятър, изменчива като морето, с красота блестяща като морска пяна и бързопреходна като тази пяна.
Жената преди всичко погледнала в кристалните води и възкликнала:
-Колко съм прекрасна!
После се огледала наоколо и казала:
-Колко хубав е светът!
Жената излязла на брега суха от водата (оттогава жените винаги излизат сухи от водата).
При гледката на жената разцъфтяли цветята по земята, а от небето към нея се устремили милиарди любопитни очи. Тези очи пламнали от възторг. Оттогава и светят звездите. Звездата Венера пламнала от завист, затова и свети по-силно от другите.
Жената се разхождала по прекрасните поля и гори и всички безмълвно се възторгвали от нея. От това и доскучало и тя възкликнала:
-О, всесилни Махадева! Ти ме създаде толкова прекрасна! Всички се възторгват от мен, но аз не чувам, не знам за този възторг, защото всички се възторгват мълком!
Чувайки тази жалба, Махадева създал безчислени птици. Безчислените птици пели възторжени песни за красотата на жената. Тя слушала и се усмихвала. Но след ден и омръзнало и пак и доскучало.
-О, всесилни Махадева! Пеят ми възторжени песни и в тях казват, че съм прекрасна. Но що за красота е това, щом никой не иска да ме прегърне и ласкаво да се притисне в мен?!
Тогава всесилният Махадева създал красивата, гъвкава змия. Тя обгръщала прекрасната жена и пълзяла в краката и. Половин ден жената била доволна, после заскучала и възкликнала:
-Ах, ако наистина бях красива, другите щяха да се стремят да ми подражават. Славеят пее прекрасно и щиглецът му подражава. Сигурно моята красота не е достатъчна.
Всесилният Махадева в угода на жената създал маймуната. Тя повтаряла всяко движение на жената, която била доволна шест часа и после възкликнала със сълзи на очи:
-Толкова съм прекрасна! За мен пеят, прегръщат ме, пълзят в нозете ми и ми подражават. Любуват ми се и ми завиждат така, че започвам да се боя. Кой ще ме защити, ако от завист поискат да ми сторят зло?
Махадева създал силния, могъщ лъв. Лъвът охранявал жената. Тя била доволна три часа и после възкликнала:
-Аз съм прекрасна! Ласкаят ме, но аз не лаская никого! Обичат ме, но аз не обичам никого! Бих ли могла да обикна този грамаден, страшен лъв, към който изпитвам страх и почтителност?!
И в същата минута пред жената, по волята на Махадева, се появило малко, симпатично кученце.
-Какво мило животинче! - възкликнала жената и започнала да прегръща кученцето. - Колко го обичам!
Сега жената имала всичко, нямало какво повече да иска. Това я разгневило. Тя ударила кученцето, за да изкара злобата си - кученцето залаяло и избягало. Ударила лъва - лъвът изръмжал и си тръгнал. Настъпила змията с крак, тя изсъскала и отпълзяла. Маймуната избягала, птиците отлетели, когато жената започнала да вика по тях.
-О, нещастна аз! - възкликнала жената, кършейки ръце. - Ласкаят ме, хвалят ме, когато съм в добро разположение на духа, а всички бягат, когато съм зла. Толкова съм самотна! О, всесилни Махадева! Имам последна молба към теб: създай ми такова същество, на което бих могла да изкарвам злобата си, което не би побягнало от мен, когато съм зла, което би се чувствало длъжно да понася всичко ...
Махадева се замислил и и създал мъж ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Циркът в тази държава е пълен!  Имаше един виц /малко нецензурен, ама вие ще се сетите/: "Аз на оная ли........да вярвам или на........" И аз така, на заглавията във вестниците и на водещите новини по телевизиите ли да вяр...

Днес бяхме с приятели на тяпнаха вила в една местност, която аз лично не познавах. Името й е Батулия, селото е със същото наименование. Ако ви звучи италианско, не е в Италия. Единственото общо с Италия е красотата на северните планини, но тук е по-красиво. Всъщност Батулия се намира съвсем близо до София.

View Larger Map

Решихме, че това е един добър начин да прекараме събота, за което са виновни най-вече домакините ни- семейство Жоржес. Прекрасна природа, река, добра компания и хапване.

Качихме се на колата и тръгнахме в посока Мировяне. Минавайки го, се отправихме към Нови Искър и все направо. По пътя ще видите табелките на селата Реброво и Луково (които виждате на картата), които подминавате и започва местността Батулия. Там се намираше и вилата на сем. Жоржес. Винаги сме изкарвали прекрасно с тях, този път не беше изключение.

Да си призная бях натрупал много напрежение, въпреки, че е отпускарски сезон и т.н. След завръщането ми от Сирия попаднах на много работа, която трябваше да се свърши и затова видът на студената река и зеленината ми подейства като рай. Наргилето пък запълни картинката на идилия.

Почувствах се много добре. Отпуснах се, а това беше нужно за мен. Мястото ме очарова защото не знаех нищо за него, а виждах едно кътче от България, където бе пълно с хора, всяка къща изглеждаше добре, природата бе част от пъзела, но всяко едно от парченцата бе уникално само по себе си. Районът дори не го бях чувал, никога не съм пътувал в тази посока и това, което открих ми хареса – красива природа, чисти и спретнати села с оживление.

Click to view slideshow.

Вярвам, че най-вече има хора през почивните дни, но това е доста добре като факт. Със сигурност бих искал да повторя един уикенд там – сред дърветата, студената вода и добрите приятели. Просто се качете на колата и за половин час най-много сте там. На всичкото отгоре има и манастир, „Св. Николай“*, който поднася своята отдалеченост и усамотение по един много типичен начин.

*Намира се на около 14 км. югоизточно от Своге, 4 км. източно от гара Реброво и километър североизточно от с. Батулия. До манастира се стига пеш или с кола от село Батулия, тъй като отстои на около километър от него. Въпреки че няма указателни табели, пътят до манастира се намира лесно. Има възможност за настаняване.

Днес е събота и отново бих искал да споделя един интересен и много провокиращ проект. Както сте забелязали, темата за красива София живо ме инетересува. Затова съм във възторг от споделените идеи в сайта „София 2020″. Сдружение от архитекти и икономист споделят идеи как София може да стане и по-красиво и по-удобно място за живеене. Предложени са анимирани [...]

Бях насъбрала купища албуми със снимки във Фръцбук (както един познат го нарича ) и отдавна се канех да ги поизтрия. Но все нещо ме спираше. Или не ми се занимаваше, защото става страшно бавно заради постоянните бъгове във Facebook, или пък някак не исках да се разделям с тези спомени и хората от снимките. [...]

Бях насъбрала купища албуми със снимки във Фръцбук (както един познат го нарича ) и отдавна се канех да ги поизтрия. Но все нещо ме спираше. Или не ми се занимаваше, защото става страшно бавно заради постоянните бъгове във Facebook, или пък някак не исках да се разделям с тези спомени и хората от снимките. [...]

Тия дни с голяяям кеф ще се наглася да гледам и филма, който изпуснах по телевизията.

А много ли трябва?
Само едно - в прозореца да гори светлина.
За да може, лутайки се в тъмното, да видиш - в този прозорец гори светлина. Значи всичко е наред, щом напред има светлина в прозореца.
Или, тръгвайки, да се огледаш и като видиш светлина в прозореца, да се усмихнеш - останала е светлина в прозореца.
А понякога безмерно да тъжиш, гледайки светлината в този прозорец. Да стоиш и да гледаш, да стоиш и да гледаш. След това да се обърнеш и да тръгнеш, хвърляйки прощален поглед на светлината в прозореца ...
Но на всяка цена е нужно в прозореца да гори светлина.
Да, и още! Не оставяйте, моля, да гори светлина в празна къща, не мамете виждащите светлината във Вашия прозорец.
Светлина в прозореца.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

  До Комисията за защита на конкуренцията         София

С интерес и благодарност научих от енергийната експертка Дюлгерова какво ни чака. На врачки не вярвам, но на експертки- да. Пък и я цитира в. „Република“ ( не е някаква „Монархия“, която да ни обещае да ни оправи за 800 дни). Експертката Дюлгерова прогнозира социални бунтове, но не какви да е, а организирани от САЩ. [...]

Влача дипломната си работа от март. Прочетох няколко учебника, следих NoSQL блоговете, после ми омръзна и спрях да ги следя, освен ако заглавието не хваща око. Преди седмица обаче така се случи, че трябваше да си поседя у дома 1 седмица и реших, че е настъпил момента за писане. За щастие имах 30-тина страници записки, от които излязоха първите 20 страници на дипломната ми работа.

Току що чукнах страница 70.

Чудя се, дали нещата изглеждаха по-отчайващо миналия петък или сега. Все още имам някои доста сложни тестове за извършване и доста неща, които за сега нямам идея как да ги направя.

Пламен Асенов 

КЪДЕ МИ ИЗЧЕЗНАХА ТОМ И ДЖЕРИ? – ПОПИТА ОБЪРКАН МЛАД ИЗБИРАТЕЛ, СЛЕД КАТО ВИДЯ, ЧЕ ПРЕЗИДЕНТ И ПРЕМИЕР В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕ СЕ БИЯТ, А СЕ ЦЕЛУВАТ, МАКАР ЗАСЕГА БЕЗ ЕЗИК.

ЗАЩО ТИЯ ДВАМАТА НЕ СПАЗВАТ КОНСТИТУЦИЯТА? – ПОПИТА СТАР ИЗБИРАТЕЛ, КОЙТО ЗНАЕ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ ОСНОВЕН ЗАКОН, ПРАВИЛНО ИЛИ НЕ, ПРЕДВИЖДА ВИНАГИ ДА ИМА НАПРЕЖЕНИЕ МЕЖДУ ДВЕТЕ ИНСТИТУЦИИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ШЕФОВЕТЕ ИМ СА ОТ ЕДНА И СЪЩА ИЛИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ. 

Бележка на автора: Появата на тази рубрика се стимулира от красотата и дълбокия смисъл на заобикалящия ни свят. В същото време тя е посветена специално на хората, които подпомагат, включително финансово, съществуването и развитието на блога ми.