Българите в чужбина

Когато заминах, умишлено не търсих българи навън. Причините ми бяха много, включително нежеланието да се капсулирам само сред хора от България и по този начин да зацикля, влизането в едно общество от този тип си има доста отговорности и невъзможността да се дистанцираш, без да изглеждаш груб и невъзпитан и още подобни причини.
Е, това и предполагам, някаква реакция на чутото хиляда пъти от хиляда места „избягвай българите, когато си навън“. Макар да не избирам и да отхвърлям хора на база държава, раса, възраст, пол или сексуалност, сега в ретроспекция си давам сметка, че не се постарах особено да се запозная с българи в Англия. Не че съм ги избягвала, но не съм ги и търсила специално.

От една страна, аз не заминах сама, бях с приятеля ми, с един много близък друг приятел, а на място се запознах по възможно най-странния начин с българка, в моя университет, с която много добре се разбрахме и сприятелихме, а и ми беше съседка по общежитие. Също така заради „Кутията“ получих множество имейли от българи, които за в чужбина, готвят се да заминат или още размишляват дали да заминат в чужбина, с най-разнообразни въпроси и коментари относно моите наблюдения.

И преди съм казвала, че най-неловкият момент е, докато се виси между две общества, между две страни, докато намериш нова среда, нов кръг, нови места, нови приятели, познати близки. Истината е, че това отнема време. За около 15 съзнателни години съм се запознала и сближила с шепа хора и това СЛЕД изключително социално активни прекарани години, в които съм контактувала с буквално стотици и хиляди хора. Просто е невъзможно да се повтори бързо този процес, съответно, отначало е доста самотно. Не заради липсата на хора, а заради липсата на среда, ако ме разбирате какво имам предвид.
Разбира се, различността на колегите, работодателите, принципите на взаимодействие, всички онези писани и неписани правила на комуникация, които не знаеш, също забавят нещата. И идва момент, в който ти писва и ти се иска да не те гледат като луд, когато сготвиш нещо различно или пък не ти се говори за Ким Кардашиан и сие или не ти пука за темата, която вълнува всички останали или пък ти се говори с човек, с който имате подобни знания, интереси, опит. Или пък се сблъскваш с проблем, за който никой друг не е чувал, администрацията и тя не знае какво прави (защото сме толкова специални и уникални, че промените засягащи нас са толкова чести, че често дори не са отбелязани на сайтовете на държавната администрация).
И тогава търсиш български мнения и коментари, опит и… криворазбрана носталгия, нея също я има понякога, което е причина много хора да се скупчват, да се капсулират и да не контактуват извън сапунения си мехур…

Ето този форум е доста полезен, интересен и пълен с информация. Всеки един факт трябва внимателно да се провери, но със сигурност би помогнал в правилната посока, ако не за отговорите, поне за локализиране на въпросите. BG Help се казва. Има най-разнообразна информация, от хора, които карат багаж между Англия и България, до хора, които си търсят някой, който да ги учи на език, минавайки през споделяне на личен опит, оплаквания, предупреждения, съвети, коментари и чисто изпростяване на макс.

Отношението ми по темата е смесено.
Най-расистките и агресивно злобни коментари съм чувала точно от българи, вдигали са ми кръвното от тесногръдие и нежелание да се поинтересуват от дадена тема, преди да дават акъл, да се заинтересуват от околни (от българка чух „няма смисъл да си любезен с хора, от които нямаш полза, просто не си губи времето“) но от друга страна, точно пък българи са правили невероятни жестове, помагали са ми, показвали са, че имат сърце и разум, в среда, в която всички са дружелюбни, но незаинтересовани за нещо друг отвъд собствената личност. ЕГН-то и националността рядко имат общо с личността на един човек, поне не и наистина и е хубаво да се припомни това.

Иначе казано, не се дистанцирайте умишлено от българската общност. Не е нужно да се сближавате, но завъртете се веднъж, хвърлете едно око и не тръгвайте с предразсъдъци, дайте шанс на хората да ви разочароват преди да вземете решение.
Или не, това е личен избор, но имайте наум форума и само защото не сте във възторг от земляците, не означава, че няма достатъчно полезна, важна или интересна информация, както и невероятни, интересни и прекрасни хора, които са където изобщо не ги очакваме.
Точно както във всичко друго.

Filed under: образование в UK, уни-то Tagged: Великобритания, Лондон, бристол, българско общество, живот в Англия, комуникация, сближаване с българи в чужбина

Прочети цялата новина

Свързани новини: